Читать «Петата планина» онлайн - страница 93

Илия се върна в Израил и събра пророците на върха на планината Кормил. Тук той ги накара да се разделят на две групи: тези, които се кланяха на Воал, и онези, които вярваха в Господ. И както му бе наредил ангелът, той даде едно теле на първите и ги накара да призоват техния бог, за да приеме жертвоприношението. Библията разказва:

„По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи — тъй ще се събуди!

И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодат с ножове и копия; ала не се чу ни глас, ни отговор, ни слух.“

Тогава Илия взе другото теле и извърши жертвоприношението така, както му бе казал Ангелът Господен. „И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст.“ Малко след това заваля силен дъжд и дойде краят на четирите години суша.

От този миг нататък започна гражданска война. Илия заповяда да бъдат избити пророците, които бяха предали Господ, а Иезавел го търсеше навсякъде, за да го убие. Но той се скри в западната част на Петата планина, която гледаше към Израил.

Сирийците нахлуха в страната и убиха цар Ахав, мъжа на принцесата на Тир, със стрела, която случайно попадна в шевовете на бронята му. Иезавел се укри в двореца си и след множество народни бунтове, в резултат на които се възкачваха и падаха от власт различни управници, тя бе пленена. Предпочете да се хвърли през прозореца, вместо да се предаде на стражите, изпратени да я заловят.

Илия остана в планината до края на дните си. Библията разказва, че един следобед, когато той разговарял с Елисей — пророка, когото бе посочил за свой наследник, — „изведнъж се яви огнена колесница и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето“.

* * *

Около петстотин години по-късно Иисус повиква Петър, Иаков и Йоан, за да се изкачат с Него на една планина. Евангелистът Матей разказва: „…и се преобрази (Иисус) пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него.“

Иисус заповядва на апостолите да не казват на никого за това видение, докато Синът Человечески не възкръсне от мъртвите, а те му отвръщат, че това ще стане едва след като Илия се върне.

Матей (17:10-13) предава края на тази история:

„А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?

И Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха…

Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоана Кръстителя.“

Бележка на автора