Читать «Петата планина» онлайн - страница 41

— Дойдох да предложа споразумение — каза асириецът. — Пуснете ни да минем и ние ще нападнем Тир и Сидон. След като превземем тези два града — а това със сигурност ще стане, тъй като повечето от техните воини охраняват търговските им кораби, — ние ще пощадим Акбар, а ти ще продължиш да бъдеш градоначалник.

— Виждате ли? — изправи се отново жрецът. — Те мислят, че нашият градоначалник е готов да пожертва честта на Акбар, за да запази длъжността си!

Тълпата закрещя неистово. Този полугол и ранен пленник искаше да им налага условия! Бе се оставил да го заловят, а сега изискваше от града да се предаде! Няколко души се втурнаха към него и стражите едва успяха да овладеят положението.

— Чакайте! — опита се да надвика всички градоначалникът. — Пред нас стои беззащитен човек, който с нищо не ни застрашава. Знаем, че войската ни е по-добре подготвена, а воините ни — по-храбри. Не сме длъжни да доказваме нищо на никого. Ако решим да се бием, ще спечелим сражението, но загубите ще бъдат огромни!

Илия затвори очи и отправи молитва градоначалникът да успее да убеди народа.

— Нашите деди са ни говорили за египетската империя, ала това време е отминало безвъзвратно — продължи градоначалникът. — Сега ние живеем в златна епоха, тъй като предците ни са разбрали предимствата на мира. Защо точно ние да прекъснем тази традиция? Войни днес се водят за пазари, а не на бойното поле.

Постепенно множеството замлъкна. Градоначалникът бе на път да успее!

Когато шумът съвсем стихна, той се обърна към асириеца:

— Това, което предлагаш, не е достатъчно. Ще трябва да платите таксите, които търговците плащат, за да преминат през земите ни.

— Нямате избор, повярвай ми — отвърна пленникът. Ние разполагаме с достатъчно хора, за да сринем до основи този град и да избием всичките му жители. Вие твърде дълго сте живели в мир и сте забравили да се биете, докато ние постепенно завладяваме света.

Отново се надигна глух ропот сред присъстващите. „Дано градоначалникът да не прояви колебание точно сега“, помисли си Илия. Не беше лесно обаче да се постигне споразумение с асириеца, който, макар и пленник, поставяше условия. Непрекъснато прииждаха хора. Илия забеляза, че дори търговците са оставили обичайните си занимания и сега бяха на скамейките, загрижени за хода на събитията. Процесът бе поел в опасна посока — вече нямаше как да не бъде взето решение, независимо дали то щеше да доведе до преговори или до смърт.

Зрителите започнаха да се разделят на два лагера. Едните защитаваха мира, а другите настояваха Акбар да даде отпор. Градоначалникът пошушна на жреца:

— Този човек дръзна да ми се противопостави пред поданиците ми. Но и ти стори същото.

Жрецът се извърна към него и с тих глас, така че никой да не чуе, му нареди незабавно да осъди асириеца на смърт.

— Не те моля, заповядвам ти. Не разбираш ли, че аз съм този, който те крепи на власт, и ако поискам, мога да ти я отнема начаса. Знам жертвоприношения, които уталожват гнева на боговете в случай, че сме принудени да заменим един управляващ род с друг. Няма да е за пръв път. Дори и в Египет, чиято империя е съществувала хиляди години, много пъти една династия е била заменяна с друга. И въпреки това редът във Вселената не се е променил, нито пък небето е паднало върху главите ни.