Читать «Петата планина» онлайн - страница 18

Момчето лежеше неподвижно, устните му бяха побелели, а очите му бързо помътняваха.

— Моли се на твоя Бог — настояваше жената. — Защото само една майка може да усети кога душата на детето й си отива.

Илия поиска да вземе ръката й, да й каже, че не е сама, че Всемогъщият би трябвало да изпълни молбата му. Той беше пророк, бе приел да бъде такъв на брега на Хорат и сега ангелите го закриляха.

— Изплаках всичките си сълзи — продължи жената. — Ако у него няма съчувствие, ако му трябва човешки живот, помоли го тогава да прибере мен, но да остави сина ми да крачи жив из долината и по улиците на Акбар.

Илия направи всичко възможно, за да се съсредоточи в молитвата си, ала страданието на майката бе толкова силно, че сякаш изпълваше стаята и проникваше през стените, през вратите — навсякъде.

Докосна тялото на момчето, което сега бе по-студено в сравнение с предишните два дни, а това беше лош знак.

Тази сутрин жрецът се бе отбил в къщата и — както правеше от две седмици насам — бе поставил лапи от билки върху лицето и гърдите на детето. През последните няколко дни жителите на Акбар бяха донесли рецепти за лекове, които бяха предавани от поколения и чиято лечебна сила бе изпитана при различни болести. Всеки следобед те се събираха в подножието на Петата планина и правеха жертвоприношения, за да не позволят душата на детето да напусне тялото му.

Трогнат от това, което ставаше в Акбар, един египетски търговец, минаващ през града, остави даром някакъв много скъп червен прах, с който трябваше да се посипе храната на момчето. Носеше се легенда, че самите богове са предали на египетските лекари тайната на приготвяне на този прах.

През цялото това време Илия не преставаше да се моли.

Но всичко бе напразно.

— Знам защо ти позволиха да останеш у дома — каза му жената с едва доловим глас, тъй като не бе спала много дни и нощи. — Знам, че за главата ти е обявена награда и че един ден ще бъдеш отведен в Израил, за да те разменят срещу злато. Заклевам се във Ваал и в боговете от Петата планина, че ако спасиш сина ми, никога няма да позволя да бъдеш заловен. Знам тайни пътища, които днешното поколение вече е забравило, и ще ти кажа как да излезеш от Акбар, без да те видят.

Илия нищо не отговори.

— Моли се на твоя Бог — поде отново жената. — Ако той спаси сина ми, кълна се, че ще се откажа от Ваал и ще повярвам в него. Обясни на твоя Господ, че съм ти дала подслон, когато ти най-много се нуждаеше, и изпълних съвсем точно всичко, което той бе наредил.

Илия отправи още една молитва от цялото си сърце. В този миг момчето се раздвижи.

— Искам да изляза оттук — едва промълви то. Очите на майката грейнаха от радост, а по лицето й се стичаха сълзи.

— Ела, синко. Ще отидем, където пожелаеш, и ти ще правиш всичко, което ти се иска.

Илия понечи да го вдигне, но момчето отстрани ръцете му.

— Искам да изляза сам — каза то.

Стана бавно и тръгна към гостната. Но след като прави няколко крачки, падна на пода като покосено от гръм.