Читать «Петата планина» онлайн - страница 14
Паулу Коелю
„Щом някой ме моли за услуга, значи все още съм полезна на тая земя — помисли си тя. — Ще сторя каквото той поиска от мен, за да облекча страданията му. Аз също съм гладувала и знам, че гладът погубва душата.“
Отиде си вкъщи и се върна с парче хляб и съд с вода. Коленичи, положи главата на чужденеца в скута си и навлажни устните му. След няколко минути той дойде на себе си.
Тя му подаде хляба и Илия го изяде, без да каже нито дума, като гледаше долината, проломите и планините, издигащи се мълчаливо в небето. Проследи с поглед пътеката през долината и видя червените стени на Сарепта.
— Приюти ме в дома си, защото в моята страна ме преследват — рече Илия.
— Какво престъпление си извършил? — попита жената.
— Аз съм пророк на Господа. Иезавел нареди да бъдат избити всички, които откажат да служат на финикийските богове.
— На колко си години?
— На двайсет и три — отвърна Илия.
Тя съчувствено се вгледа в момчето, което стоеше пред нея. Косата му бе дълга и мръсна; имаше рядка брада, сякаш искаше да изглежда по-възрастен, отколкото беше в действителност. По какъв начин бедняк и несретник като него би могъл да предизвика гнева на най-могъщата принцеса в света?
— Щом си враг на Иезавел, тогава си и мой враг. Тя е принцеса на Сидон и се ожени за твоя цар, за да покръсти народа ти в истинската вяра. Така поне твърдят тези, които я познават.
Жената посочи един от острите върхове, които обгръщаха отвсякъде долината.
— Нашите богове обитават върха на Петата планина от много поколения насам и успяват да запазят мира в страната ни. А Израил живее в непрекъснати войни и страдания. Защо тогава продължавате да вярвате в Единия Бог? Дайте време на Иезавел да довърши мисията си и ще видиш, че и във вашите градове ще се възцари мир.
— Аз чух гласа Господен — отвърна Илия. — А вие никога не сте се изкачили на върха на Петата планина, за да узнаете какво има там.
— Който се изкачи на тоя връх, ще бъде изгорен от небесния огън. Боговете не обичат пришълци.
Тя замлъкна. Спомни си, че предишната нощ бе сънувала ослепително силна светлина. И сякаш от самата светлина се бе разнесъл глас, който бе казал: „Приеми чужденеца, който ще те потърси.“
— Приюти ме в дома си, защото няма къде да спя — настоя Илия.
— Казах ти вече, че съм бедна. Това, което имам, едва стига за мен самата и за сина ми.
— Господ поръча да ме подслониш, а Той никога не изоставя тези, които обича. Направи това, за което те моля. Аз ще работя за теб. Дърводелец съм, правя неща от кедър и няма да остана без работа. Така Господ ще използва ръцете ми, за да изпълни обещанието Си:
