Читать «Петата планина» онлайн - страница 12

Изплашена от движението му, птицата отлетя.

На другата сутрин враната се върна. Вместо да продължи разговора от предния ден, Илия реши да я наблюдава. Птицата винаги успяваше да намери някаква храна за себе си и винаги му носеше остатъци от нея.

Необяснимо приятелство се завърза между двамата и Илия започна да се учи от птицата. Наблюдавайки я, той видя, че тя умее да намира храна в пустинята, и откри, че би могъл да оцелее още няколко дни, ако и той успее да направи същото. Когато враната започнеше да кръжи, Илия разбираше, че наблизо има дивеч — изтичваше до мястото и се опитваше да го хване. В началото много от малките животни, които се срещаха тук, му се изплъзваха, но постепенно той придоби опитност и доста сръчно ги улавяше. Използваше клони вместо копия, копаеше дупки за капани, които скриваше със съчки и пясък. Когато хванеше някакъв дивеч, Илия си поделяше храната с враната, като запазваше една част за примамка.

Ала самотата бе ужасна и толкова го потискаше, че той реши отново да започне да „разговаря“ с птицата.

— Кой си ти? — попита враната.

— Човек, който е открил душевния мир — отвърна Илия. — Мога да живея в пустинята, сам да се грижа за себе си и да съзерцавам безграничната красота на сътвореното от Бог. Открих, че душата ми е по-добра, отколкото предполагах.

Двамата продължиха да ловуват заедно още месец. И една вечер, когато тъга бе обзела душата му, Илия реши да си зададе отново същия въпрос.

— Кой си ти?

— Не знам.

Още веднъж луната умря и се роди отново на небосклона. Илия усещаше тялото си по-силно, а ума — по-бистър. Тази вечер той се обърна към враната, кацнала на същата клонка, на която кацаше и преди, и отговори на въпроса, който си бе задал преди време:

— Аз съм пророк. Наистина видях ангел, докато работех, и не се съмнявам в способностите си, дори и целият свят да твърди обратното. Предизвиках масовото избиване на пророците в моята страна, защото се опълчих срещу любимата на царя. Сега се намирам в пустинята, а преди това работех в дърводелска работилница, защото душата ми ми каза, че човек трябва да премине през различни етапи, преди да изпълни предначертаното от съдбата му.

— Да, сега наистина знаеш кой си — отвърна враната.

Същата тая вечер на връщане от лов Илия поиска да пийне вода и видя, че Хорат е пресъхнал. Беше толкова изморен, че реши да се наспи.

В съня му се яви неговият ангел-пазител, когото той отдавна не бе виждал, и му каза:

— Ангелът Господен бе този, който разговаря с душата ти, и нареди:

Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Йордан.

От тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.

— Душата ми те слуша — промълви Илия в съня си.

— Събуди се тогава, защото Ангелът Господен иска да се отдалеча и той да говори с теб.

Илия изплашено скочи. Какво се бе случило?

Въпреки че беше тъмна нощ, мястото се изпълни със светлина и се появи Ангелът Господен.

— Какво те доведе тук? — попита Ангелът.

— Ти ме доведе тук.

— Не, Иезавел и войниците й те принудиха да избягаш. Никога не забравяй това, защото мисията ти е да отмъстиш за Господ, Бог твой.