Читать «Петата планина» онлайн - страница 13

— Аз съм пророк, защото ти си пред мен и чувам гласа ти — каза Илия. — Много пъти променях посоката си, защото всички хора го правят. Но съм готов да отида в Самария и да унищожа Иезавел.

— Ти намери твоя път, но не можеш да унищожаваш, преди да си се научил да съзиждаш. Нареждам ти: Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах на една жена вдовица да те храни.

На другия ден сутринта Илия потърси враната, за да се сбогува с нея. Ала за пръв път, откакто той бе дошъл на брега на Хорат, птицата не се появи.

Илия вървя няколко дни, докато стигна до долината, където се намираше град Сарепта, наричан от жителите си Акбар. Чувстваше, че е останал без сили, когато съзря една жена, облечена в черно, да събира дърва. В долината растяха само ниски храсти и тя бе принудена да събира дребни съчки.

— Коя си ти? — обърна се към нея Илия. Жената погледна чужденеца така, сякаш не бе разбрала добре какво я пита.

— Донеси ми в някакъв съд вода да пия — каза Илия. — Донеси ми и малко хляб.

Жената пусна съчките на земята, като продължаваше да мълчи.

— Не се страхувай — настояваше Илия. — Сам съм, много съм гладен и жаден, останах без сили, така че не мога да бъда заплаха за никого.

— Ти не си оттук — каза най-сетне жената. — Трябва да си от Израилското царство, като те слушам как говориш. Ако ме познаваше, щеше да знаеш, че нямам нищо.

— Ти си вдовица, така ми рече Господ. А аз съм по-беден и от теб. Ако сега не ми дадеш нещо за ядене и пиене, ще умра.

Жената се изплаши. Откъде този чужденец познаваше живота й?

— Срамно е един мъж да проси храна от жена — каза тя, възвръщайки самообладанието си.

— Направи това, за което те моля — продължаваше да настоява Илия, защото усещаше, че силите му го напускат. — Щом се възстановя, ще работя за теб.

Жената се разсмя.

— Преди малко ми каза нещо вярно: наистина съм вдовица, загубих мъжа си на един от корабите на моята страна. Никога не съм виждала морето, но знам, че то е като пустинята, убива този, който го предизвиква…

И продължи:

— Сега ми казваш нещо невярно. Кълна се в името на Ваял, който живее на върха на Петата планина, че вкъщи нямам нищо сготвено. Имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето.

Илия почувства как хоризонтът се залюля пред очите му и разбра, че всеки момент ще припадне. И със сетни сили помоли за последен път:

— Не знам дали вярваш в сънища, не знам дори дали аз самият вярвам. Господ обаче ми каза, че ще дойда тук и ще те срещна. Това, което той ми причини, ме накара да се усъмня в Неговата мъдрост, но не и в съществуването Му. И тъй, Богът на Израил поръча да кажа на жената, която ще срещна в Сарепта:

…брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

И без да обясни как би могло да стане това чудо, Илия припадна.

Жената остана загледана в свлеклия се в краката й мъж. Знаеше, че Богът на Израил не е нищо друго освен суеверие. Финикийските богове бяха по-могъщи и бяха направили така, че нейната страна и народ да станат най-уважаваните в света. Въпреки това беше доволна — обикновено просеше милостиня от другите и така преживяваше, а днес, за пръв път от доста време, един мъж се нуждаеше от нея. Това я накара да се почувства по-силна. Оказа се, че има хора, чието положение беше по-лошо и от нейното.