Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 43

— И разбра, че си мъртъв.

Максуел кимна:

— Апартаментът ми — даден на друг, всичките ми вещи изчезнали. От университета ми казаха, че мястото ми е заето и аз съм без работа. Затова те попитах как мога да си възстановя правата.

Пристън се облегна на стола и замислен загледа Максуел.

— Законно — каза той — мисля, че университетът стои на здрава почва. Ти си умрял, разбираш ли? Сега нямаш никакви права. Поне докато не ги възстановим.

— Чрез дълъг съдебен процес ли?

— Да, предполагам. Не мога да ти дам точен отговор. Случаят е безпрецедентен. Разбира се, има прецеденти, за невярно установена личност, самоличността на някой умрял да е сбъркана с друг, още жив. Но при теб няма грешка. Мъжът, който безспорно беше Питър Максуел, е мъртъв и няма прецедент за установяване самоличността при подобни обстоятелства. Ще трябва да създаваме собствен прецедент по пътя на дълго, трудно ровене из най-мътните съдебни аргументи. Години може да продължи. И да ти кажа правата, не знам откъде и как да започна. Може да се получи нещо, да се придвижи, но ще е необходима много работа и умуване. Най-напред, разбира се, трябва законно да установим кой си ти.

— Кой всъщност съм аз? За бога, Ал, та ние знаем кой съм аз.

— Но законът не знае. Законът няма да те признае такъв, какъвто си днес. Не съществуваш юридически. Ти си безусловно никой. Всичките ти документи са в архива и вече са картотекирани…

— Та аз си имам документи — каза спокойно Максуел, — ето тук, в джоба ми.

Пристън го загледа вторачено.

— Да, сигурно имаш, ще помисля върху това. Господи, каква бъркотия.

Той стана, прекоси стаята, клатейки глава. Отиде до стената и се обърна, върна се и пак седна.

— Нека помисля. Дай ми малко време. Може да изровя нещо. Трябва да изровим нещо. Много работа имаме. И въпросът с твоето завещание…

— Моето завещание ли? Забравих за завещанието. Не съм и помислил за него.

— Сега го легализират. Но мога да го спра по някакъв начин.

— Завещал съм всичко на брат си, който работи в Изследователската служба. Мога да се свържа с него, макар и да не е съвсем дребна работа. Обикновено е на път с флота. Но въпросът е, че там няма да има затруднения. Още щом научи какво е станало…

— Той няма да създаде пречки — прекъсна го Пристън, — но със съда работата е друга. Може да се оправи, разбира се, но навярно ще трябва време. Докато се изясни, няма да имаш никакви права над имуществото си. Не притежаваш нищо освен дрехите, с които си облечен и това, което е в джоба ти.

— От Университета ми предложиха длъжност на Готика IV, декан на научния институт. Но в момента нямам намерение да я заемам.

— А как си с парите?

— Всичко е наред. Засега. Уп ме приюти при себе си, а аз имам малко пари. Потрябва ли, ще намеря някаква работа. В случай на нужда Харлоу Шарп ще ми помогне да се измъкна от затруднението. Ако нищо друго не остава, ще тръгна с една от експедициите му. Мисля, ще ми хареса.

— А за това не трябва ли да имаш някаква научна степен във Времето?

— Не, щом отиваш като обикновен работник в експедицията. Но ако ръководиш проучвания от какъвто и да е вид, сигурно ще ти е нужно.