Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 2

Спря, почувства се малко глупаво. Какво пък ще интересува легендата за дракона този тъп полицай, седнал зад бюрото?

— Извинете, инспекторе — рече той. — Позволих си любимата тема да ме погълне.

— Чувал съм да казват, че легендата за дракона може да е дошла от спомените на нашите прадеди за динозавъра.

— И аз съм чувал същото — отвърна Максуел, — но ми се струва невъзможно да е така. Динозаврите са съществували много преди човека.

— Тогава Мъничкия народ…

— Възможно е — каза Максуел, — но изглежда малко вероятно. Познавам мъничкия народ, разговарял съм с тия същества. Те са древни, наистина много по-древни от нас, хората, но по нищо не личи да са се зародили чак толкова отдавна. А и така да е, за никакъв дракон не си спомнят. Според мен легендите им и народните им приказки лесно бихме отнесли към събития от преди няколко милиона години. Тези същества са изключително дълголетни, не може да се каже, че са съвсем безсмъртни, но е почти така, а при подобно положение устните предания са най-неустойчиви.

Дрейтън направи жест да оставят настрана драконите и Мъничкия народ.

— Вие тръгнахте за Енотовата кожа — каза той, — а не стигнахте там.

— Точно така. Озовах се на онази, другата планета. Кристална планета, отвсякъде с покрив.

— Кристална ли?

— От някакъв камък. Кварц, вероятно. Но не съм сигурен. Може да е метал. Там имаше метал.

Дрейтън спокойно попита:

— Когато тръгвахте, не знаехте ли, че ще стигнете на тази планета?

— Ако имате предвид някакъв заговор, много грешите — рече Максуел. — Бях съвсем изненадан. Но изглежда вие не сте. Ето, чакате ме тук.

— Да, не съм особено изненадан. Подобно нещо вече два пъти се е случвало.

— Тогава знаете за планетата.

— За нея нищо — каза Дрейтън. — Само това, че там някъде има планета, която работи с нерегистрирани предавател и приемник и излъчва непознат сигнал. Когато радистът тук, на Уисконсинската станция хвана сигнала им за предаване, той им съобщи да почакат, защото всички приемници са заети. Тогава се свърза с мен.

— А какво стана с другите двама?

— Бяха изпратени направо тук. И двамата — с адрес Уисконсинската станция.

— Но ако те са се върнали…

— Точно там е работата — рече Дрейтън. — Не се върнаха. Не, не, струва ми се, може да се каже, че се върнаха, но не ни се удаде да разговаряме с тях. Вълновата им схема излезе грешна. Съвсем ги бяха объркали. И двамата се оказаха извънземни същества, но толкова заплетено беше всичко, че се измъчихме, докато разберем кои може да са те. И пак не сме сигурни.