Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 10

— Мистър О’Тул — извика Максуел. — Помните ли ме?

Таласъмът се изви и го погледна с червените си късогледи очи.

— Професорът — изписка той. — Добрият ни приятел. Какъв ужасен срам. Казвам ти, професоре, кожите на тези троли по вратите ще опъна, а ушите им по дърветата ще прикова.

— Магия ли? — попита Чърчил. — Магия ли казахте?

— А какво друго? — ядоса се мистър О’Тул. — Какво друго би могло да свали летяща метла от небето?

Той бавно се приближи до Максуел и неспокойно се взря в него.

— Нима действително си ти? — запита той с известна загриженост. — Самият ти, истинският. Казаха ни, че си умрял. Изпратихме венец от имел и бодлива зеленика в израз на най-дълбоката ни скръб.

— Аз съм, разбира се — каза Максуел, преминавайки с лекота към диалекта на Мъничкия народ. — Това е било само слух.

— Тогава от чистосърдечна радост — извика мистър О’Тул — ние тримата ще обърнем по някоя халба Октомврийска бира. Новата реколта е готова за пиене и, джентълмени, аз най-сърдечно ви каня да я опитаме.

Още таласъми, половин дузина, бягаха надолу по пътеката и мистър О’Тул им махна с всичка сила да побързат.

— Винаги закъсняват — оплака се той. — Никога не схващат навреме. Пристигат, но все с малко закъснение. Добри момчета са всичките, и сърцата им са добри, но им липсва чевръстост, отличителния белег на истинския таласъм като мен.

Таласъмите дотичаха в галоп, запъхтени, и се наредиха пред мистър О’Тул в очакване.

— Имам доста работа за вас — каза им той. — Първо, слезте до моста и кажете на онези троли да не правят повече магии. Съвсем да престанат, да се откажат. Кажете им, че това е последният им шанс. Ако отново направят такова нещо, ще разбием моста, камък по камък, и онези, покрити с мъх камъни ще разпръснем на шир и длъж, та никога да нямат възможност да го възстановят. Трябва да вдигнат магията от тази летяща метла, та да полети като нова. А други искам да намерят феите, да им обяснят защо е обезобразена поляната им, да ги убедят, че цялата вина е в мръсните троли, да им обещаят, че до следващия им танц при пълнолуние всичката трева ще бъде равна и хубава. Останалите пък да се погрижат за Добин, да внимават, какъвто е несръчен, да не уврежда повече поляната, но ако случайно се намери повече трева, нека го оставят да я опасе. Горкото животно няма често възможност да се угощава на такова пасбище.

И отново се обърна към Максуел и Чърчил, потривайки ръце една в друга в знак, че е свършил добра работа.

— А сега, джентълмени — каза той, — ако обичате да се качите с мен на хълма, за да опитаме става ли за пиене сладката Октомврийска бира. Моля ви обаче от жалост към мен да вървите бавно, тъй като напоследък това мое шкембе изглежда доста е пораснало и аз прекомерно много се задъхвам.

— Води, приятелю — рече Максуел. — На драго сърце ще се съобразим с теб. Отдавна не сме пили Октомврийска бира заедно.

— Да, разбира се — обади се Чърчил едва чуто.

Започнаха да се изкачват по пътеката. Пред тях, на хълма, върху фона на светлото небе, се изправяше неприветливо разрушеният замък.