Читать «Принц на кръвта» онлайн - страница 209

Елена се изчерви.

— Добре де, все едно ще ми разкажете всичко. Скоро ще е венчавката на барон Джеймс и искам да се облека малко по-различно.

Николас чакаше мълчаливо ред до баща си и Боррик и Ерланд изведнъж го забелязаха.

— Здравей, братче — каза Боррик и приклекна с ръце на колене, та да може да погледне Ники в очите. — Как я караш?

Николас го прегърна с ръчички през врата и заплака.

— Казаха, че си умрял… Знаех, че е невъзможно, но те казваха, че си умрял… Толкова се уплаших…

Ерланд усети как сълзите рукнаха неканени от очите му и — нещо неприсъщо за него — притисна Елена до гърдите си. Анита захлипа от радост, както и Елена, и дори Арута не успя да запази очите си сухи.

Боррик вдигна момчето и каза:

— Хайде стига, Ники. И двамата сме живи и здрави.

— Да, така е — рече Ерланд. — И ти ни липсваше.

Николас избърса очите си и попита:

— Наистина ли?

— Да, липсваше ни — кимна Боррик. — В Кеш срещнах едно момче, само мъничко по-голямо от теб. То ме накара да разбера колко много ми липсва малкото ми братче.

— Как се казва? — попита Николас.

— Казваше се Сули Абул — отвърна Боррик и една сълза се стече по бузата му.

— Странно име — каза Николас. — Какво стана с него?

— Ще ти разкажа.

— Кога? — попита Ники с нетърпението на седемгодишно дете.

Боррик го пусна на пода.

— След ден-два. Ще вземем някоя лодка и ще излезем на риболов. Искаш ли?

Николас закима енергично и Ерланд разроши косата му.

Арута махна с ръка на Джеймс да си поговорят малко настрани. Към тях се присъедини и херцог Гардан.

— Първо — каза Арута, — искам утре да си поговорим по-подробно. Но ако съдя по докладите ти, смятам, че ти дължим благодарности.

— Всъщност най-много похвала заслужават момчетата — каза Джеймс. — Ако Боррик се беше върнал в Крондор, вместо да рискува живота си, опитвайки се да се свърже с нас, или ако Ерланд не бе успял толкова бързо да разкрие хитро скроените измами… кой знае какви щети щяхме да претърпим.

Арута сложи ръка на рамото му.

— Между двама ни вече се е превърнало почти в шега това, че един ден ще бъдеш назначен за херцог на Крондор, нали?

— Да, но все още искам поста — отвърна Джеймс с усмивка.

Гардан, на чието нашарено с белези лице се изписа неверие, възкликна:

— След всичко, което преживя, все още държиш да седиш от дясната страна на властта?

Джеймс огледа щастливите лица на множеството в залата и отвърна:

— Ами къде другаде да бъда?

— Добре — каза Арута. — Защото имам да ти кажа нещо. Гардан най-после се оттегля.

Очите на Джеймс светнаха.

— Значи…

— О, не — отвърна Арута. — Постът херцог на Крондор го предлагам на графа на Гарвановия лес Джефри, който служи при първия съветник на Луам в Риланон.

Очите на Джеймс се присвиха.

— Какво каза, Арута?

Принцът се усмихна с кривата си усмивка и Джеймс усети, че стомахът му се смразява.

— Когато приключат празненствата по случай твоята сватба, скъпи ми Джеймс — каза Арута, — ти и съпругата ти ще отидете в Риланон. Ти ще заемеш мястото на Джефри като първи заместник на херцог Ги Риланонски. — Джеймс рядко го беше виждал толкова злобно ухилен. — И кой знае, когато Боррик един ден стане крал, току-виж те назначил за херцог на Риланон.