Читать «Принц на кръвта» онлайн - страница 207

— Трогнати сме, че благоволихте да излезете да се видим на тръгване — каза Боррик.

— Ваше височество, дължим ви много — каза Диигаи. — Ако изобщо можем някога да ви се отплатим, само ни съобщете.

Боррик отвърна с поклон.

— Щедър сте, ваше височество. Надявам се, че приятелството, което започнахме тук, ще продължи.

— Ще ми липсваш, Ерланд — каза Шарана.

Той се изчерви малко и отвърна:

— Вие също ще ми липсвате, принцесо.

— И макар да се опознахме съвсем за кратко, ти също ще ми липсваш, Боррик — добави Шарана.

Ерланд присви очи и се обърна към брат си.

— Какво…

— Довиждане, скъпи приятели — каза Боррик и пришпори коня си напред. Дузината дворцови гвардейци на Крондор поеха след него и Ерланд изведнъж се усети, че е останал сам.

— Чакай малко! — извика Ерланд и също пришпори коня си да догони Боррик. — Искам да те питам нещо!

Джеймс се обърна, видя, че Накор язди до него, и го попита:

— Ти с нас ли идваш?

Дребният мъж се ухили.

— За малко. Боя се, че след заминаването на Боррик и брат му в Кеш ще стане доста скучно. Гуда вече замина за Яндовай да си вдига хана. Скучно е да не познаваш никого.

— Какво ще кажеш за Звезден пристан? — попита Джеймс. — Не си ли мислил да отидеш там?

— Ба! Остров на магьосници! Че какво весело може да има там?

— Може би имат нужда някой да ги научи на весело.

— Може би. Но ми се струва, че този някой е някой друг, а не Накор Синия ездач.

Джеймс се засмя.

— Защо просто не дойдеш с нас до Звезден пристан, да изкараш там няколко дни и после да решиш?

— Може би. Но не мисля, че ще ми хареса.

Джеймс помисли малко и изведнъж попита:

— Чувал ли си за Пъг?

— О, Пъг е прочут! Той е много могъщ магьосник. Никой не е постигал неговите изкуства след Макрос Черния. Аз съм само едно нищожество, което знае няколко прости номерца. Виждаш ли, няма да ми хареса там.

Джеймс се засмя.

— Пъг веднъж ми каза нещо. Каза ми, че ако някога ми се наложи да говоря за него, в негова подкрепа, трябва да кажа едно нещо.

— Нещо, което според теб ще ме накара да ида в Звезден пристан ли? — ухили се дребосъкът. — Трябва да е нещо наистина удивително.

— Убеден съм, че той по някакъв начин е знаел, че ще се запозная с теб, или с човек като теб. Някой, който би могъл да предложи различна перспектива за магичното от всеки друг в Звезден пристан. И усещаше, че то е важно. Мисля, че тъкмо затова ме накара да запомня следните думи: „Магия няма.“

Накор се засмя. Изглеждаше искрено развеселен.

— И това ти го е казал Пъг?

— Да.

— В такъв случай — каза Накор — той наистина е твърде умен за магьосник.

— Е, ще дойдеш ли в Звезден пристан?

Накор кимна.

— Да. Мисля, че си прав. Пъг е искал да отида там и е знаел, че ще трябва да ми кажеш това, за да ме накараш да отида.

Гамина, която до този момент яздеше мълчаливо до съпруга си, каза:

— Татко често знаеше някои неща преди да ги научат другите. Мисля, че е разбирал, че ако бъде оставена да продължи по своите си правила, Академията ще се затвори в себе си и ще се изолира от света.

— Да, магьосниците обичат пещерите — съгласи се Накор.

— Тогава направи ми една услуга — каза Джеймс.