Читать «Мусон» онлайн - страница 77

Когато се опита да мисли за лошите неща, които бе открил, мисълта му отскочи като див жребец. Ръцете му се разтрепериха и той усети, как в главата му нахлува кръв. Не би могъл да понесе и секунда повече в тясната каюта, в присъствието на тия двамата, които мразеше повече отколкото мислеше, че е възможно да се мрази. Изправи се рязко.

— Мастър Уолш, моля за извинение! Чувствам се замаян. Трябва да изляза на открито. На чист въздух… — Без да дочака позволение, той се препъна към вратата и изтича по стълбите. Бързо отиде при носа и се вкопчи в едно въже, като изложи лице на вятъра. Мъката му бе бездънна, а предстоящият живот се бе проснал пред него като безкрайна пустиня.

— Искам да умра — каза на глас и погледна през борда. Водата беше зелена и прекрасна. Толкова спокоен би бил там долу. Стъпи върху котвената верига и забалансира върху й, хванал вантите с една ръка. — Толкова е лесно — каза си той. — Толкова бързо и лесно. — Започна да се изнася навън, над бушуващата, разпенена вода.

Могъща длан обхвана свободната му китка и той за миг загуби равновесие.

— Нищо не си забравил долу, Мбили — изръмжа Аболи. — Пък и никога не си обичал да плуваш.

— Пусни ме! — отвърна горчиво Гай. — Защо винаги се месиш, Аболи? Просто искам да умра.

— Това ти желание ще се осъществи. То е единственото сигурно нещо на тая земя — увери го Аболи. — Но не днес. — Името, с което го нарече, му бе дал при рождението и означаваше „втори по ред“ на езика на гората. Той леко увеличи натиска върху ръката му.

Гай направи безуспешен опит да се противопостави на тази страховита сила.

— Пусни ме, Аболи, моля те!

— Хората те гледат — тихо отвърна той. — Гай се озърна и забеляза, че неколцина от палубата са спрели приказките и с любопитство наблюдават пантомимата. — Не ни прави за смях с баща ти с тия глупости!

Гай капитулира и скочи тромаво на палубата. Аболи пусна китката му.

— Дай да поговорим! — предложи той.

— Не искам да говоря нито с теб, нито с когото и да било.

— Тогава ще мълчим двамата — съгласи се Аболи и го отведе към подветрения борд. Седнаха до него, защитени от вятъра и погледа на останалите. Аболи беше спокоен и мълчалив като планина. Минаха дълги минути, после Гай избухна:

— Обичам я толкова много, Аболи! Сякаш раздира вътрешностите ми с нокти.

Така значи, помисли си тъжно Аболи. Открил е най-после истината. Клебе не бе човек, който си замита следите. Търчи подир кобилката, като съборил оградата жребец. Цяло чудо е, че на Мбили му трябваше толкова време, за да разбере истината.

— Разбирам те, Мбили, и аз съм обичал.

— Какво да правя? — попита Гай съкрушен.

— Няма значение колко те боли, то не може да те убие и един ден, и то по-близък отколкото си мислиш, ще разбереш, че болката си е отишла.

— Никога няма да я забравя — отвърна убедено Гай. — И никога няма да забравя любовта си към нея.

25.

Хал Кортни чу корабната камбана да бие за начало на втора вахта.

— Полунощ — промърмори той. Притисна кръста си с две ръце, свити в юмруци. Седял бе пред бюрото часове наред и се бе схванал, а очите му смъдяха. Изправи се и поправи фитила на лампата. Нагласи я така, че да осветява добре работната маса, след което се настани на тежкия дъбов стол и отново потъна в работа.