Читать «Мусон» онлайн - страница 75

Вече не му се налагаше да моли и увещава. Керълайн идваше всяка вечер в погреба с готовност. Том откри, че е отгледал дива котка. Забравила притеснения и срам, тя бе станала равна с него по въображение и страст. Даваше израз на чувствата си с глас и прояви на жестокост. Том често отнасяше спомен от срещата им: следи от дълги нокти по гърба или ухапана и подута устна.

Ставаше непредпазлив в бързината да стигне до погреба и на няколко пъти се случиха опасни сблъсъци. Веднъж докато минаваше пред каютата на мастър Бийти, вратата внезапно се отвори и там се появи съпругата му. Том едва успя да смъкне шапка над очите си и докато се промъкваше, да изграчи с променен глас:

— Седем удара в първа вахта, всичко е спокойно.

Той бе достатъчно висок на ръст, а осветлението в коридора бе слабо.

— Благодаря, добри човече — отвърна мисис Бийти, така шашната, че са я видели по нощница, че се шмугна обратно в каютата, сякаш бе виновна.

На няколко пъти усети, че го следят, докато се промъква по оръдейната палуба и слиза долу. Един път беше сигурен, че чува стъпки зад гърба си по стълбата, но когато се обърна, не видя никого. Друг път, тъкмо тръгваше от долната палуба да се прибира в малките часове на нощта, в края на втората вахта, когато откъм юта се разнесе тропот на тежки моряшки ботуши. Едва успя да скочи обратно, когато пред вратата на баща му застана Нед Тайлър. Скрит в сянката, Том видя, как Нед чука, а отвътре се донесе гласът на баща му:

— Какво има?

— Нед Тайлър, капитане. Вятърът се усилва. Може да загубим някоя мачта, ако продължим така. Моля за разрешение да съберем допълнителните платна, а главните да намалим с по един риф.

— След малко съм горе, Нед — отвърна капитанът. Почти веднага Хал излетя от каютата, навличайки в движение ветроупорната си наметка и мина едва на няколко фута от мястото, където се криеше Том.

Стигна сламеника си точно в мига, когато се чу боцманската свирка и гласът на Големия Дениъл разцепи тъмнината:

— Всички на вантите за събиране на платната!

Том трябваше да се преструва, че търка сънено очи, преди да се присъедини към мъжете, втурнали се във ветровитата нощ.

В природата му беше да не се стряска от тия епизоди и дори по някакъв извратен начин, те го възбуждаха допълнително. В походката му се появи някакво предизвикателство, като у младо петле, което накара Аболи да промълви с усмивка:

— Бащичко!

Една сутрин, Том се спускаше от мачтите с останалите, след като бяха работили по платната. Изведнъж, без друга видима причина освен въодушевление и желание да се покаже, той се изправи в цял ръст върху реята и направи две-три танцови стъпки.

Всичко живо на борда замръзна от ужас при вида на това самоубийствено изпълнение. На четиридесет стъпки над палубата, той танцуваше сложил една ръка на хълбока, а другата извил високо над главата си. После се хвърли върху вантите и се плъзна на ръце до палубата. Умът му бе стигнал, да провери първо дали баща му не е на палубата, но до вечерта той без друго научи за тази му лудория и прати да го извикат.