Читать «Мусон» онлайн - страница 76

— Защо трябваше да правиш нещо толкова глупаво и безотговорно? — попита го той.

— Защото Джон Тъдуел ми каза, че не съм смел — отвърна Том, сякаш това бе най-естественото обяснение на света.

И сигурно е било така, помисли си Хал, докато гледаше сина си в лицето. За своя изненада установи, че има пред себе си мъж, а не дете. За кратките месеци на пътуването, Том бе закоравял и заякнал до степен, да не може да се познае. Тялото му заякна от труд, раменете му се наляха от постоянното катерене по вантите и работа с платната в бурно време, ръцете му бяха станали по-силни от всекидневните занимания с Аболи по фехтовка, а сам той балансираше като котка на всяко място по разлюляния от южните вълни кораб.

Но имаше и още нещо, което не можеше ясно да определи. Знаеше, че Том винаги бе надраствал възрастта си и макар да правеше опити да го ограничава, всъщност никога не бе желал да укротява смелия му и авантюристичен дух. Но сега усещаше, че е станало нещо, което той е пропуснал. Срещу него стоеше пълноценен мъж, който го гледаше като равен.

— Добре — каза най-накрая той, — показал си на Джон Тъдуел, че греши, нали? Следователно, няма нужда отново да танцуваш по реята.

— Няма нужда, татко — с готовност се съгласи Том. — Освен ако някой друг ми каже, че ме е страх да го сторя. — Усмивката му беше така заразителна, че Хал усети как собствената му уста започва да разтегля очертанията си.

— Я, да се махаш оттука! — бутна го той към вратата на каютата. — Не се излиза наглава с дивак.

24.

Гай седеше на обикновеното си място до Керълайн в каютата на мастър Уолш. Лицето му бе бледо и той почти не проговори цяла сутрин, а на въпросите на учителя отвръщаше с да и не. Забил бе поглед в книгата, без да поглежда нито Керълайн, нито Том, дори когато четяха на глас посочените от мастър Уолш пасажи.

Най-накрая Керълайн долови странното му настроение и му прошепна:

— Не се ли чувстваш добре, Гай? Да не те е хванала пак морската болест?

Гай не можеше да я погледне в очите.

— Много съм си добре — отвърна той. — Няма защо да се грижиш за мен. — И изведнъж викна високо: — Никога вече!

Откак подписа молбата си за постъпване в бомбайската кантора на Компанията, Гай се чувстваше сигурен за бъдещето си и започна да гради един фантастичен свят. С връзките на баща му и под покровителството на мастър Бийти, той не се съмняваше в бързия си напредък в йерархията на Компанията. Семейство Бийти щеше да стане негово семейство, а Керълайн щеше постоянно да е до него. Представяше си, как споделя компанията й всеки Божи ден, в тропическия рай на Бомбай. Как яздят двамата през палмови горички, а вечер изнасят концерти. Гай свири, а Керълайн пее, рецитират стихове и организират излети със семейството. Той се разхожда с нея ръка в ръка край снежнобели пясъци и двамата разменят чисти, целомъдрени целувки. Само след няколко години ще стане на двадесет, ще се е издигнал в служба на Компанията и ще бъде в състояние да си позволи брак. Сега всичко стана на пух и прах.