Читать «Мусон» онлайн - страница 59
Уилбър Смит
— Водих продължителен разговор с мастър Бийти — кимна към него Хал. Бийти седеше мълчалив и сериозен. Носеше и перука — още едно указание за важността на срещата. Бащата замълча за момент, сякаш онова, което се готвеше да каже, беше твърде отвратително, за да го облече в думи.
— Разбирам, че градиш планове за бъдещето си, без да се посъветваш с мен като глава на семейството.
— Прости ми, татко, но аз не искам да ставам моряк — изломоти Гай с жалък вид.
Без да иска, Хал направи стъпка назад, сякаш бе чул, че синът му не вярва в Бога.
— Ние винаги сме били моряци. Двеста години всички Кортни плават по море.
— Мразя го — отвърна Гай с тих и треперещ глас. — Мразя вонята и теснотията на кораба. Става ми лошо и съм нещастен, когато няма суша.
Последва друга продължителна пауза и Хал каза:
— Том и Дориан поеха традицията. Със сигурност ще преживеят интересни приключения и ще натрупат големи богатства. Имах намерение един ден да ти подаря твой собствен кораб. Но явно, напразно съм хранил надежди.
Гай сведе глава и жално повтори:
— Никога няма да бъда щастлив, ако не виждам земя.
— Щастлив! — Хал се бе врекъл да запази самообладание, но укорителните слова се изляха от устата му, преди да успее, да ги спре: — Какво общо има щастието с всичко това? Човек трябва да следва определения му път. Трябва да изпълни своя дълг към Бога и краля. Прави онова, което трябва да прави, а не което му харесва. — Усети гневът да издува гърдите му. — За Бога, момче, що за свят ще е тоя, ако всеки прави само онова, което лично на него се харесва? Кой ще оре, сее и жъне, ако всеки може да каже „това не ми харесва“? Има място за всеки човек на тая земя, но всеки човек трябва да си знае мястото. — Замълча и видя упоритото изражение на сина си. Обърна се и погледна през кърмовото прозорче към океана и високото синьо небе. Задиша дълбоко, но минаха няколко минути, преди да възвърне самообладанието си. Когато се обърна отново, лицето му изглеждаше спокойно.
— Добре! — каза той. — Може и да съм прекалено мекушав, но аз няма да те принуждавам, макар че, Бог ми е свидетел, мина ми през ума да направя точно това. Имаш късмет, че мастър Бийти те цени високо, което аз не мога да направя, поради егоистичното ти поведение. — Отпусна се тежко на стола и придърпа лежащия на масата документ.
— Както вече ти е известно, мастър Бийти ти е предложил работа в достопочтената Източноиндийска компания, като младши писар. Той прояви щедрост относно заплатата и другите условия на назначението ти. Ако приемеш предложението, твоето положение в Компанията се променя автоматически. Ще те освободя от задълженията ти като член на екипажа и ще преминеш на работа като помощник на мастър Бийти, с когото ще отидеш в бомбайската кантора на Компанията. Ясно ли ти е това?
— Да, татко — измънка Гай.
— Това ли искаш да направиш? — Хал се наведе напред, загледан в очите на сина си, с надежда да открие там искрица на отказ.
— Да, татко. Това искам да направя.
Хал въздъхна и ядът го напусна.
— Добре тогава, моля се за теб да си направил верния избор. Съдбата ти вече е извън моите ръце. — Бутна към него пергамента с написаната молба. — Подпиши! Аз ще бъда свидетел.