Читать «Мусон» онлайн - страница 57

Когато вечер тя излизаше с майка си и сестрите си за традиционната разходка на чист въздух, той правеше така, че дългът му да го призове в най-отдалечената, доколкото това бе възможно на кораба, точка.

Няколко дни тя не показа, че забелязва промяната в отношението му. Но една сутрин по време на урок, Том без да ще вдигна поглед и я хвана, че го наблюдава изпод вежди. Тя сведе поглед начаса, но не можа да скрие изчервяването си. Том бе залят от вълна на удовлетворение. Аболи се оказа прав. За първи път го бе погледнала.

Укрепил решимостта си, за Том ставаше с всеки изминал ден по-лесно да се прави, че не я забелязва, както по-рано не го забелязваше тя. Неяснотата продължи две седмици, след което в поведението й се забеляза лека промяна. По време на утринните занимания, тя стана по-приказлива, като се обръщаше към Гай и Уолш, но главно към Гай. Шушукаше си с него, смееше се превзето и на най-баналните му забележки. Том запазваше тържествена тишина, не вдигаше глава, макар смехът й да го нараняваше.

Когато един път излизаха от каютата и се намираха в подножието на стълбата към палубата, Керълайн се обади, с дразнещ театрален глас:

— О! Тия стълби са толкова стръмни. Ще ми подадеш ли ръка, Гай? — И се облегна на ръката му с поглед нагоре. Том мина бързо край тях, без никаква реакция.

Корабните задължения на Гай, по някакъв начин, му осигуряваха достатъчно време за разходки с мисис Бийти и момичетата по палубата, както и за сериозни разговори с мастър Бийти в каютата му. Всъщност и двамата съпрузи изглежда много го бяха харесали. Гай продължаваше да не проявява желание да напуска сигурността на палубата. Изненада се от факта, че страхливостта на Гай не го дразни. Всъщност, беше даже доволен, че няма да се грижи за него на голямата и опасна височина. Стигаше му Дориан, макар че малкият бе вече толкова пъргав и ловък, че почти не представляваше тежест за брат си.

Фактът стана очевиден едва след появата на Керълайн, но от известно време близнаците като че ли бяха поохладили отношенията си. Прекарваха много по-малко време един с друг, а когато бяха заедно, разговорът им беше напрегнат и предпазлив. Нищо общо нямаше с някогашната близост, всъщност съвсем неотдавнашна, когато споделяха всяка своя мисъл и мечта.

Хал често канеше пасажерите на партия вист в каютата си, след вечеря. Беше добър играч и покрай него Том заобича картите. С математическия си нюх, той постепенно се усъвършенства и често партнираше на баща си срещу мастър Уолш и мастър Бийти. Играеше се на кръв. Всяко раздаване бе разисквано надълго и широко, докато на съседната маса, Гай, мисис Бийти и момиченцата се забавляваха с детски игри. Гай не прояви нито дарба, нито желание да научи вист.

В една от тези вечери, Том трябваше да изиграе контракт от пет купи, от които му липсваха три. В момента бе изправен пред избор между две еднакво вероятни възможности. Можеше да импасира евентуално дублираната дама купа на мастър Бийти, като разчита баща му да държи попа или да заложи на равномерното разпределение на козовете и да тегли високо, като разчита че дамата е сек.