Читать «Мусон» онлайн - страница 60

След това Хал поръси мастилото на подписите с пясък, издуха излишния и връчи документа на мастър Бийти. Обърна се отново към Гай:

— Ще обясня на офицерите и братята ти промяната в твоя статут. Нямам съмнения относно онова, което ще си помислят за тебе.

18.

Братята разискваха в тъмното решението на Гай с най-големи подробности. Разположили се бяха на носа с Аболи и Големия Дениъл.

— Ама как ще ни изостави така? Нали се клехме винаги да бъдем заедно, нали Том? — Дориан беше безутешен.

Том отбягна директния отговор:

— Гай страда от морска болест. Той никога няма да стане истински моряк. Освен това го е страх от морето и не смее да се катери по вантите. — Том не можеше да почувства негодуванието на брат си от този развой на събитията.

Дориан сякаш разбра това и се обърна към двамата мъже:

— Трябваше да си стои с нас, не е ли така, Аболи?

— Много пътеки пресичат джунглата — отвърна Аболи. — Ако всички тръгнем по една и съща, няма да можем се размина.

— Но Гай! — Дориан почти плачеше. — Той не трябваше никога да ни изоставя. — Пак се извърна към Том. — Ти няма да ме изоставиш никога, нали Том?

— Естествено, че няма — изръмжа Том.

— Обещаваш ли? — Една сълза се търкулна по бузата на Дориан и заблещука под звездната светлина.

— Недей рева! — каза му Том.

— Не рева. Вятърът ми насълзява очите. — Той избърса сълзата. — Обещай ми, Том!

— Обещавам.

— Не, не така! Закълни се със смъртоносна клетва! — настоя Дориан.

С продължителна страдалческа въздишка, Том извади моряшкия нож от канията му. Вдигна тясното острие, което блесна на лунната светлина.

— Нека, Бог, Аболи и Големият Дениъл са ми свидетели!

Заби острието на ножа в меката част на палеца си и всички видяха, как оттам потече кръв, черна като катран на сребристата светлина. Прибра ножа в канията и със свободната си ръка, приближи лицето на Дориан до своето. Като го гледаше тържествено в очите, Том изписа кървав кръст на челото му.

— Заклевам се със смъртоносна клетва, че никога няма да те изоставя, Дориан — каза Том с гробовен глас. — А сега, спри да ревеш!

19.

С бягството на Гай, вахтеният списък бе променен, така че Том прибави задълженията на близнака си към своите. Сега Нед Тайлър и Големият Дениъл можеха да съсредоточат преподавателските си усилия в областта на навигацията, артилерийското дело и ветроходство върху двама, вместо върху трима ученици. Задълженията на Том и преди бяха много, а сега сякаш нямаха край.

От друга страна, животът на Гай стана лек и приятен. След всекидневните занимания с мастър Уолш, Том и Дориан трябваше да се качват за смяната си на мачтата, докато Гай пишеше няколко часа писма за мастър Бийти или изучаваше различни публикации на Компанията, включително „Инструкция за новопостъпилите в служба на достопочтената английска Източноевропейска компания“, след което бе свободен да чете на глас на мисис Бийти или да играе карти с дъщерите й. Никое от тези занимания не го направи по-симпатичен за неговия близнак, който го виждаше от високото да се разхожда и кикоти с дамите по юта, място, забранено за други освен офицери и пасажери.