Читать «Насън и наяве» онлайн - страница 8

Няколко месеца след като започна работа в „Глобъл Къмпютър Графикс“, тя научи за Интернет, световната отворена врата за запознанство с мъже.

Вечеряше в „Единбургския херцог“ заедно с Кати Хийли, нейна приятелка, която работеше в конкурентна компютърна компания. Ресторантът представляваше автентична английска кръчма — била е разглобена и пренесена в контейнери в Калифорния. Тони ходеше там, защото предлагаха пържена риба с картофки, печени ребърца, йоркширски пудинг, наденички, пюре и английски кейк с шери и сметана. „С единия крак на земята — казваше си тя. — Не трябва да забравям корените си.“

Погледна към Кати.

— Ще те помоля да ми направиш една услуга.

— Казвай.

— Искам да ми помогнеш с Интернет, мила. Да ми обясниш как да се включа в него.

— Тони, единственият компютър, до който имам достъп, е в службата, а компанията не позволява да…

— Остави компанията. Знаеш да използваш Интернет, нали?

— Да.

Тони я потупа по ръката и се усмихна.

— Страхотно.

На следващата вечер отиде в службата й и Кати я въведе в света на Интернет. След като кликна върху иконката, тя вкара паролата си и изчака връзка, после два пъти кликна върху друга иконка и влезе в чатрум. Тони седеше удивена и наблюдаваше как хора от целия свят осъществяват светкавичен контакт помежду си.

— Трябва да го имам! — каза. — Ще си взема компютър за вкъщи. Нали ще ме включиш в Интернет, ангелчето ми?

— Естествено. Съвсем лесно е. Само трябва да кликнеш с мишката…

— Както се пее в песента „Не ми казвай, а ми покажи“.

На другата вечер Тони беше в Интернет и от този момент нататък животът й се промени. Вече не се отегчаваше. Мрежата се превърна във вълшебно килимче, с което обикаляше целия свят. Щом се прибереше от работа, незабавно включваше компютъра си.

Бе толкова просто. Влизаше в Интернет, натискаше клавиш и на екрана се отваряше прозорец, разделен на две половини. Тони пишеше: „Привет. Има ли някой там?“

В долната половина на екрана се появяваха думите: „Боб. Тук съм. Чакам те.“

Тя беше готова да се срещне със света.

В Холандия това беше Ханс:

„Разкажи ми за себе си, Ханс.“

„Аз съм диджей в един страхотен амстердамски клуб. Падам си по рап, рейв и попмузика. Каквото си поискаш.“

Тони написа отговора си: „Това е чудесно. Обичам да танцувам. Мога да издържам по цели нощи. Живея в ужасно градче, в което няма нищо друго, освен няколко дискотеки.“

„Тъжно.“

„Направо ужасно.“

„Ами тогава какво ще кажеш да те поободря. Има ли възможност да се срещнем?“

„Хопа.“ — Тя излезе от чатрума.

В Южна Африка това беше Пол.

„Отдавна те чакам, Тони.“

„Тук съм. Умирам от нетърпение да науча всичко за теб, Пол.“

„Аз съм на трийсет и две. Лекар съм в една йоханесбургска болница. Аз…“

Тони ядосано излезе от чатрума. Лекар! Връхлетяха я ужасни спомени. За миг затвори очи. Сърцето й учестено биеше и трябваше няколко пъти дълбоко да си поеме дъх. „Стига за тази вечер“ — уморено си помисли тя и си легна.

На следващата вечер се върна в Интернет. В чатрума я очакваше Шон от Дъблин.