Читать «Насън и наяве» онлайн - страница 9

„Тони… Прекрасно име.“

„Благодаря ти, Шон.“

„Някога била ли си в Ирландия?“

„Не.“

„Ще се влюбиш в нея. Това е страната на приказните духове. Опиши ми как изглеждаш, Тони. Обзалагам се, че си красива.“

„Прав си. Аз съм красива, вълнуваща и неомъжена. Ти с какво се занимаваш, Шон?“

„Барман съм. Аз…“

Тони сложи край на разговора.

Всяка вечер беше различно. Имаше играч на поло от Аржентина, търговец на автомобили от Япония, продавач в универсален магазин от Чикаго, телевизионен техник от Ню Йорк. Интернет бе занимателна игра и Тони й се наслаждаваше. Можеше да стигне докъдето си иска и в същото време да е сигурна, че е в безопасност, защото оставаше анонимна.

И после една вечер срещна Жан-Клод Парен.

„Bon soir. Щастлив съм да се запозная с вас, Тони.“

„Аз също, Жан-Клод. Къде сте?“

„В Квебек.“

„Никога не съм била в Квебек. Дали ще ми хареса?“

Очакваше на екрана да се изпише „да“.

Вместо това той отговори:

„Не зная. Зависи какъв човек сте.“

Тя беше заинтригувана от отговора му.

„Наистина ли? И какъв човек трябва да съм, за да харесам Квебек?“

„Квебек е като някогашната северноамериканска граница. Много френски. Местните жители са независими. Не обичаме никой да ни заповядва.“

„Нито пък аз“ — написа Тони.

„Тогава ще ви хареса. Градът е красив, заобиколен е с планини и прелестни езера, рай за лов и риболов.“

Докато гледаше как думите се появяват на екрана, тя почти усещаше възторга на Жан-Клод.

„Страхотно. Разкажете ми за себе си.“

„Moi? Няма много за разказване. Аз съм трийсет и осем годишен ерген. Съвсем наскоро се разделих с приятелката си и ми се иска да си намеря подходяща жена. Et vous? Омъжена ли сте?“

„Не — написа Тони. — И аз си търся някого. С какво се занимавате?“

„Имам малък бижутериен магазин. Надявам се някой ден да дойдете и да го разгледате.“

„Това покана ли е?“

„Mais oui. Да.“

„Ще ми бъде интересно“ — отвърна тя.

„Навярно ще успея да намеря начин да отида там — помисли си Тони. — Възможно е той да е човекът, който ще ме спаси.“

Тони почти всяка вечер разговаряше с Жан-Клод. Той беше сканирал снимката си и тя видя, че е много привлекателен, интелигентен наглед мъж.

А когато той видя нейната снимка, написа:

„Ти си прекрасна, ma cherie. Знаех си. Моля те, ела ми на гости.“

„Ще дойда.“

„Скоро.“

„Непременно.“ — Тя прекъсна връзката.

На следващата сутрин чу Шейн Милър да разговаря с Ашли Патерсън и си помисли: „Какво намира в нея, по дяволите? Тя е толкова досадна.“ Според нея Ашли беше раздразнителна като стара мома. „Тя изобщо не знае да се забавлява“ — каза си. Не одобряваше нищо в нея. Ашли бе старомодна и обичаше да си стои вечер вкъщи, да си чете книга или да гледа историческия канал или Си Ен Ен. Не се интересуваше от спорт. Досада! Никога не беше влизала в чатрум. Среща с непознат чрез компютър бе нещо, което Ашли никога не би направила. „Тази студена риба. Тя не знае какво пропуска — каза си Тони. — Без чатрума никога нямаше да се запозная с Жан-Клод.“

Помисли си колко ли би мразила Интернет майка й. Но пък тя мразеше всичко. Общуваше само по два начина: с крясъци или хленчене. Никога не беше доволна от Тони. „Не можеш ли да свършиш нещо както трябва, глупаво дете?“ Е, някога майка й беше викала прекалено често. Тони си помисли за ужасната катастрофа, при която бе загинала. Все още можеше да чуе писъците й за помощ. Споменът я накара да се усмихне.