Читать «Ускорение» онлайн - страница 4

— А дюкянът му беше разкопчан — добави Били.

— Много ти благодаря, че ми напомни — измърмори Нед. — На всичкото отгоре от дюкяна му висяха главата и шията на умряла гъска.

— Какво богато въображение — отбеляза туристът.

— Отначало въобще не схванах смисъла…

— Символизъм. Метафора.

— Да, да, накрая загрях. Всеки, който видеше джуджето, се пукаше от смях за моя сметка.

— За това не им трябва да видят джуджето — рече туристът.

Нед изтълкува репликата, както му изнасяше.

— Правилно. Стигаше им само да чуят за него, за да се скъсат от смях. Тогава взех един чук и натроших джуджето на парчета.

— И те те дадоха под съд?

— По-лошо. Сложиха нов. Ариадна очакваше, че ще строша първия, и изля и боядиса още един.

— А аз си мислех, че във винарския край животът тече кротко.

— После ми казаха — продължи Нед, — че ако строша и втория, ще сложат трети, а освен това ще направят още много и ще ги продават за жълти стотинки на всеки, който поиска да си има джудже с образа на Нед Пиърсол.

— Звучи като блъф — каза туристът. — Кой би купил такова нещо?

— Десетки — увери го Били.

— Трудно се живее в тоя град, откакто от Сан Франциско взе да приижда тая сган, дето си пада по пастет и сирене бри — рече нацупено Нед.

— Та понеже не посмя да потрошиш второто джудже, взе, че им опика прозорците.

— Точно така. Но не действах прибързано. Мислих цяла седмица и чак тогава ги полях.

— След което Хенри Фридъл се качи на покрива си с пълен мехур да търси справедливост.

— Да, само че изчака да дойде рожденият ден на майка ми.

— Непростимо — отсъди Били.

— Мафията напада ли невинни членове на семейството? — попита гневно Нед.

Въпросът беше реторичен, но Били отговори, за да изкара бакшиш:

— Не, мафията си има достойнство.

— А в речниците на разните му професори тази дума въобще не съществува — рече Нед. — Мама беше на седемдесет и шест тогава. Можеше да получи разрив на сърцето.

— Значи, докато се опитвал да опикае прозорците ти, Фридъл паднал от покрива върху джуджето с образа на Нед Пиърсол и си счупил врата. Каква ирония! — възкликна туристът.

— Не знам за иронията, но определено беше кеф — поправи го Нед.

— Кажи му какво казала майка ти — подкани го Били.

Нед отпи глътка бира и рече:

— Мама каза: „Хвала на Бога, сине, ето че има Господ.“

Туристът помисли малко и заключи:

— Майка ти трябва да е била много религиозна жена.

— Отначало не беше, но на седемдесет и две хвана пневмония.

— Много е удобно да имаш бог в такъв момент.

— Тя реши, че ако Бог съществува, сигурно ще я спаси. Ако не съществува, значи, няма какво да губи освен малко пропиляно време за молитва.

— Времето е най-ценното ни притежание — отбеляза туристът.

— Вярно е — съгласи се Нед, — но мама не изхаби много време, защото се молеше главно докато гледаше телевизия.

— Каква вдъхновяваща история — каза туристът и си поръча бира.

Били отвори една претенциозна бутилка „Хайнекен“, извади чиста, охладена чаша и прошепна:

— Тази е за сметка на заведението.