Читать «Ускорение» онлайн - страница 3
Дийн Кунц
— Пиян ли беше?
— Защо да е бил пиян? — учуди се Нед.
Странникът сви рамене.
— Иначе защо ще се качи на покрива да уринира върху прозорците ти?
— Защото не беше с всичкия си — отвърна Нед и чукна с пръст по празната си чаша, за да даде да се разбере, че иска още.
Били му наточи „Будвайзер“ и каза:
— Хенри Фридъл искаше да си отмъсти.
Туристът се отдаде на мълчалив диалог с питието си, след което се обърна към Нед Пиърсол:
— Да си отмъсти? Значи ти пръв си уринирал по прозорците на Фридъл?
— Въобще не беше същото — тросна се Нед. Това беше предупреждение към странника да не го съди.
— Нед не го направи от покрива си — обади се Били.
— Точно така. Аз отидох до къщата му открито, като мъж, застанах на поляната и се прицелих в прозорците на трапезарията му.
— Хенри и жена му вечеряли по това време — поясни Били.
Преди туристът да успее да изрази отвращението си от това, че натрапникът е избрал точно този момент да се изпикае, Нед вметна:
— Ядяха яребица, по дяволите!
— Полял си им прозорците, защото са ядели яребица?
Нед се запени от гняв.
— Разбира се, че не. Да не съм луд! — Той завъртя очи към Били.
Били вдигна вежди, сякаш искаше да каже „Какво може да се очаква от един турист?“
— Просто се опитвам да обясня колко бяха претенциозни — уточни Нед. — Вечно ядяха яребица, охлюви или салата от цвекло.
— Скапани позьори — каза туристът с такъв лек оттенък на присмех, че Нед Пиърсол не го долови, за разлика от Били.
— Точно така — потвърди Нед. — Хенри Фридъл караше ягуар, а колата на жена му, колкото и невероятно да звучи, беше правена в Швеция.
— Детройт не е достатъчно изискан за тях — заключи туристът.
— Точно така. Трябва да те гони як снобизъм, за да домъкнеш кола чак от Швеция.
— Басирам се, че са били познавачи на вината — подхвърли туристът.
— И питаш! Да не са ти познати?
— Познавам този тип хора. Имаха много книги, нали?
— Уцели — заяви Нед. — Седяха на предната тераса, миришеха си виното и четяха книги.
— Пред очите на всички, представи си. Но щом не си им опикал прозорците, защото са сноби, тогава защо?
— По хиляди причини — увери го Нед. — Случаят с вонящия скункс. С тора за трева. С умрелите петунии.
— И с градинското джудже — добави Били, докато плакнеше чашите.
— Градинското джудже беше последната капка, която преля чашата — потвърди Нед.
— Разбирам, че човек може да бъде докаран до агресивно уриниране при вида на розови пластмасови фламингота — заяви туристът, — пък от джудже…
При спомена за оскърблението Нед се намръщи.
— Ариадна направи лицето на джуджето като моето.
— Коя е тази Ариадна?
— Жената на Хенри Фридъл. Чувал ли си по-претенциозно име?
— Фамилията Фридъл го прави по-земно.
— Тя беше преподавател по изобразително изкуство в същия университет. Направи скулптура на джуджето, после калъп, накрая го изля от бетон и го боядиса.
— За някои е чест да заимстват образа им за статуя.
Бирената пяна по горната устна на Нед му придаваше вид на обзет от бяс.
— Статуята беше на
