Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 80

Ако решението на тези четиридесет души се е дължало на някакво предчувствие, че ще се стигне до катастрофа, то те се оказаха истински пророци. Лопес планираше нощна атака срещу кубинското пристанище Карденас, защото искаше да изненада там испанския гарнизон. Но когато се опитаха в тъмнината да влязат в пристанището без лоцман, параходът заседна на плитчина на един хвърлей от кея на Карденас. След значително закъснение и голяма неразбория параходът успя най-после да акостира, ала бе загубен ефектът на изненадата. Лопес атакува казармата и гарата, но толкова много от хората му бяха убити и ранени, че му бе невъзможно да спечели битката и да напредне във вътрешността на острова, защото числеността на войската му бе недостатъчна. А останеше ли там, където беше, хората му щяха да бъдат изклани от испанските подкрепления. Нямаше друг избор, освен да се оттегли на парахода. Той нареди ранените да бъдат качени на борда и корабът да потегли и да стигне колкото е възможно по-бързо източния бряг на острова, надяваше се там да получи помощ и попълнения, за да увеличи числеността на полка с кубински въстаници. Но той не успя. Предобед испанският военен кораб „Писаро“ пресече пътя му и започна да го преследва. „Креол“, само с едно малко оръдие на носа, бе принуден да се спасява с бягство и възможно най-бързо да вземе курс към бреговете на Флорида. Той успя тъкмо навреме да се озове в безопасност в пристанището на Кей Уест и да намери прикритие там, където „Писаро“ не можеше да вкара в действие своите оръдия.

Смъртта не отмина обаче четиридесетимата, останали на остров Контой. Испанското правителство бе научило, че са там, от малки рибарски лодки и изпрати военни кораби да ги заловят. Те наистина имаха възможността да се завърнат в Ню Орлиънс, но бяха проточили отплаването си прекалено много. В Хавана бяха хвърлени в затвора на крепостта Моро и бяха осъдени на смърт чрез обесване.

Когато най-после се завърна в Ню Орлиънс, Лопес бе посрещнат като герой. Устроено бе факелно шествие и бяха произнесени официални речи, в които Лопес заяви, че първият му поход бил послужил само за разузнаване на обстановката и че бил готов в скоро време да предприеме генералната офанзива срещу испанските потисници на остров Куба.

Празненствата още не бяха минали, когато правителството на Съединените щати предприе ненадейна стъпка, която потресе гражданите на Луизиана и Мисисипи. То обвини генерал Нарсиско Лопес и най-изтъкнатия му поддръжник, губернатора Джон Куитман, че са нарушили съглашението за неутралитет от 1818 година.

Мелани трябваше да благодари на Илайза Куитман, задето узна, че мъжът й се е завърнал жив и здрав заедно с генерала. Жената на губернатора бе проявила в лоши времена такова искрено приятелство към Мелани, че тя не можеше сега да се прави, че не вижда каква катастрофа е сполетяла Илайза. Мелани облече най-хубавата си рокля от черна рипсена коприна и замина за Монмаут. Когато видя множеството карети пред входа на къщата, куражът й почти я напусна. Но след това вирна брадичка, слезе от каретата и тръгна към пътната врата.