Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 72

Дълго още лежаха прегърнати, докато си поемат дъх и отново започнат да дишат равномерно. След известно време Мелани усети ръцете му върху косата си. Роланд я притегли до себе си, притисна устни до челото й и след това я целуна по клепачите. Отмести главата малко по-назад и допря устните си, които се бяха навлажнили от солените й сълзи, върху нейните.

— И сега ли не плачеш? — промълви той.

Тя поклати глава.

— Не — прошепна тя, — и сега не.

Най-после той замина. Мелани го придружи до парахода „Кресънт муун“, но до последния момент упорито отказваше да се качи с него на борда, за да се сбогуват. За миг повярва, че няма да замине — един безкраен миг, в които той, изглежда нерешително се бе втренчил в нея и нежеланието му да тръгне се отразяваше дори в зелените му очи. Но тогава Джереми им викна от палубата. Роланд колебливо сведе очи и изразът изчезна от погледа му. Лека усмивка се изписа около устата му, когато я притегли към себе си за пламенна прощална целувка. След това се обърна рязко и мина по мостика, без да погледне нито веднъж назад. Мелани остана на кея, докато параходът изчезна зад завоя на реката.

През първите дни беше толкова заета, че почти нямаше време да мисли за Роланд, и само понякога в кратък пристъп на любопитство се питаше къде ли е и какво прави. В старата къща имаше толкова много работа. Както често се случваше, през втората половина на януари и първите седмици на февруари времето се затопли. Това бе удобен момент да се подхване пролетното чистене, който просто не биваше да се изпуска. Вълнените килими бяха събрани и изтупани пред къщата, подовете — изтъркани и излъскани с пресен пчелен восък. Във въздуха се носеше миризмата на лимоново масло, когато всички мебели бяха избърсани и полирани така, че да блестят, което още повече подчертаваше патината на времето. Подът на верандата бе боядисан отново, както и оборите, и навесът на каретата.

Едва докато наблюдаваше как постройките биват поправяни и боядисвани и отново придобиват първоначалния си вид, Мелани осъзна от колко отдавна в Гринлия не са били полагани грижи. От това заключи, че в последните си години дядо й явно не е разполагал с нужните средства. Именно Роланд предложи тя да се заеме с ремонта и всичко се плащаше с неговите пари. Той беше все така удивително щедър и бе оставил за времето на отсъствието си не само пари за домакинството, но и за дрехи. Не че се нуждаеше от нещо ново през време на траура, но действително не знаеше как би платила черните дрехи, които поръча преди сватбата.

Тя и Роланд не размениха нито дума за пари. Търнбъл, адвокатът, й обясни какви разпореждания са дадени и какви средства може да тегли месечно, като и назова една огромна сума, вложена на нейно име в случай на нужда. Мелани можа да си наложи да използва парите само защото виждаше в тях обезщетение, което той й е предложил поради гузната си съвест.