Читать «Хук» онлайн - страница 85

Смий веднага го подкрепи.

— Капитане, не, нищо не тиктака, няма какво да тиктака — всичко е станало на прах, кълна се в старите си кокали…

Но Хук нямаше никакво намерение да рискува. Сграбчи будилника на Барбекю от ръцете на Джек и го счупи още веднъж. Удряше го с куката си, после го хвърли на земята. Джек го гледаше смаян, с отворена уста.

— Много добре! — заяви накрая Хук. Тривърхата шапка и перуката му се бяха изкривили. Оправи ги превзето. — Така ти се пада, щом ще ми тиктакаш! — Затропа с крака по счупените парчета. — Ето ти още — защото снощи вечерята се забави.

Внезапно спря и хвърли поглед към Джек с лукаво пламъче в очите.

— Искаш ли да ми направиш компания, момче? — попита той и небрежно му подхвърли джобния часовник. — Хайде. Знаеш какво трябва да направиш.

Джек се вгледа в него за миг, после пламъкът от очите на Хук като че ли се прехвърли в неговите. Вдигна часовника нагоре, хвърли му мрачен поглед и го удари в земята.

— Ето ти, защото винаги трябва да съм вкъщи за вечеря! — извика възторжено той и се включи в играта. — Все едно дали съм гладен, или не!

Хук весело се засмя и метна на момчето още един часовник. Джек го пусна на пода и скочи върху циферблата. Хук му хвърляше още и още часовници. Джек ги пускаше на земята и ги чупеше.

— Хайде, Джек! — насърчаваше го Хук. — Браво, моето момче! Я счупи сега някой прозорец! Хайде, прозорец!

Хук грабна един будилник, запрати го срещу най-близкия прозорец и пръсна стъклото. Без да се замисля, Джек го последва. Двамата мятаха часовници по прозорците, по другите часовници, по всичко наоколо. Изпитваха удоволствие да чупят и трошат. Смий подскачаше зад тях и весело ги окуражаваше да продължават.

— Ето още, защото ме карат да си мия зъбите! — беснееше Джек с разрешени коси и изпотено лице. — И защото ме карат да си реша косата! И да си мия ръцете! И да не вдигам шум! И да не говоря толкова много! И защото ми казват, че трябва да порасна!

— И защото имаш за баща един дебел стар Пан! — изкрещя Хук, смъкна цяла шепа часовници и ги пръсна на всички страни.

— Който няма да ни спаси! — извика Джек с внезапно отчаяние. — Който няма да ни спаси!

— Който няма и да се опита! — изсъска Хук почти в ухото му.

Джек разплакан се свлече на колене сред изпотрошените часовници и горчиво зарида.

— Няма да ни спаси. Няма и да се опита. Татко дори не се… опитваше.

Плачеше толкова силно, че не можеше да продума. Хук погледна Смий. Намигнаха си заговорнически и се ухилиха. После Хук коленичи до Джек и го прегърна през рамо, за да го утеши.

— Е, добре, Джек — каза с глас, сладък като сироп. — Може и да се опита. Всъщност мисля, че ще се опита. — Изчака обляното в сълзи лице да се повдигне към него. Беше нахлузил маска на тъжно съчувствие към момчето. — Въпросът, момко, е дали когато дойде времето, ти ще искаш да бъдеш спасен? Искаш ли да се върнеш към… още разочарования? Искаш ли да се върнеш с… него?

Хук бързо поклати глава.

— Не, не ми отговаряй сега. Не, не, не! Сега е време за други неща. Сега е време да бъдеш това, което искаш, да бъдеш пират или…