Читать «Хук» онлайн - страница 83
Тери Брукс
Хук лежеше в леглото си свит на кълбо, завит презглава под одеялата. Лицето му потръпваше при всяко тиктакане, така че мустаците и веждите му подскачаха като чарковете на преследващия го будилник.
Най-сетне се събуди. Рязко отвори едното си кървясало око — над него веждата все още потрепваше, както и мустакът под него. Окото диво се взираше в нищото. Изразяваше едновременно и ужас, и ярост. Хук отметна завивките и изскочи от леглото. Нощницата му се изду като платно. Куката му зловещо проблясваше в светлината на ранното утро. Той трескаво се оглеждаше и се мъчеше да разбере откъде идва ужасният звук. Озърна се наляво и надясно. После нагоре и надолу. Повдигна се на пръсти, за да прегледа плота на писалището. Свлече се на колене и надникна под леглото. Втурна се към прозорците откъм кърмата и надзърна надолу към ватерлинията и нагоре към бордовия парапет.
Нищо!
Почервенял от гняв, очите му присвити до цепчици, той излетя през вратата на каютата на квартердека.
Той се обърна и тръгна по посоката на звука по страничните стълби към Дългия Том на палубата. Вече цялото му тяло потрепваше ритмично.
Не можеше да се е върнал, нали? Не и след като най-сетне го беше убил! Не и след като го бе препарирал й сложил на площада!
Хук уплашено огледа празната палуба и накрая спря поглед върху хамака, в който спеше Джек Банинг.
Бавно, предпазливо се приближаваше и с всяка негова крачка тиктакането ставаше все по-силно. Щом стигна до момчето, спря и се затресе, сякаш снежна буря го бе застигнала гол. Протегна треперещата си кука — по-близо, още по-близо, после я напъха в джоба му.
Извади я заедно с джобния часовник, който Питър Банинг бе подарил на сина си.
Постоянният, монотонен, ужасен звук гърмеше в главата му. Ръката му потрепваше и замръзваше, потрепваше и замръзваше. Хук държеше часовника между палеца и показалеца си и го гледаше, сякаш бе отровна змия. Цялото му тяло се тресеше, а очите му пламтяха като огън. Лицето му от грозно стана отвратително. Тръгна напред като изпаднал в транс и сянката му падна върху спящия Джек. Бавно, предпазливо вдигна куката.
В този миг Джек се събуди. Очите му, още сънени, се отвориха и през прозявката си видя ужасната заплашителна фигура да се надвесва над него. Ококори очи, зърна лицето и куката на Хук и веднага пак ги затвори. Сви се под завивките, притихна и зачака…
— Не, капитане! Дръжте барута си сух, капитане! — Ръката на Смий ловко похлупи часовника и почти заглуши тиктакането. — Капитане — замоли се той, — малкият немирник изобщо не е знаел.
