Читать «Хук» онлайн - страница 82
Тери Брукс
Бъчонко отвърна на прегръдката му и каза:
— Моята щастлива мисъл е майка ми, Питър. Обаче не мога да си я спомня. Ти помниш ли майка си?
Питър се дръпна леко и отрицателно поклати глава.
Бъчонко заговори, но Питър сложи пръст на устните си.
— Чакай малко. Слушай!
Приспивната песен на Маги се носеше в нощния въздух, издигаше се като мирис на цветя, довян от вятъра.
Топчестото личице на Бъчонко засия под светлината на луната.
— Прилича на Уенди, Питър — тихо продума той. — Тя ни беше майка някога. — Спря и го погледна колебливо. — Мислиш ли, че ще се върне?
В пиратския затвор на изгубените момчета всички се унасяха в сън. Маги вече пееше по-тихичко, гледаше как очите се затварят, главите се отпускат, дишането става леко като шепот. Тя изпя песента, но продължи да тананика мелодията, загледана в тъмните ъгли, и си мислеше за дома.
Лек шум отвъд решетката на прозореца я накара да вдигне глава. Там седеше капитан Хук, кръстосал крака. Очите му блестяха на лунната светлина, костеливото му лице беше в сянка, очертанията на перуката и тривърхата му шапка се открояваха рязко на фона на чистото небе.
Маги спря да тананика, поколеба се за секунда, после леко отмести сгушените в скута й глави. Стана й се приближи към него. Очите му гледаха отнесено, замечтано, а ръцете му бяха стиснати по детски.
— Кой те приспива, капитан Хук? — тихо попита Маги.
Усмивката на Хук се накъдри като краищата на мустаците му.
— Дете, аз командвам всички пирати в Небивала земя. Никой не приспива капитан Хук. Сам се приспивам.
Тя впери в него ясния си поглед.
— Ами ето защо си толкова тъжен. Нямаш си майка.
Хук изглеждаше смутен. За миг сякаш се готвеше да възрази, да отрече факта — като че ли някъде в дълбините на паметта му лежаха отломките от едно време, когато твърдението на Маги не е било вярно.
Но после просто сви рамене.
— Не. Тъжен съм, защото си нямам война.
Маги бавно поклати глава.
— По цял ден даваш заповеди, командваш, караш хората да вършат разни неща. Никой не се грижи за тебе. Една майка би се грижила за теб. Имаш много голяма нужда от майка. Много, много голяма.
Хук замислено я гледаше. Очите му се плъзнаха към децата, които тя беше приспала с песента си, и за миг лицето му омекна.
После стоманата се върна и мекотата изчезна. Стана, без да пророни и дума, и гордо се отдалечи.
Музеят „Тик-так“
Звукът бе настоятелен, силен и ужасяващ. Дори и в съня си Хук не можеше да му избяга. Той го преследваше неумолимо. Нахълтваше в сънищата му — призрак от миналото му, със зловещо познато лице.
