Читать «Хук» онлайн - страница 52

— Махай се, който и какъвто и да си. — Изсмя се подигравателно. — Махай се от очите ми. Отлитай, защо не литнеш? Омитай дебелото си туловище от кораба ми!

Той яростно заскача на дъската и Питър катапултира във въздуха.

— Но аз не мога да летя! — изстена Питър Банинг. — Не знам как!

Менче-Звънче се стрелна към него.

— Хайде, Питър — настоя тя. — Трябва да го направиш! Помисли си щастлива мисъл!

Питър тромаво се стовари пак върху дъската и с мъка запази равновесие над водата.

— Сега ли?

— Разбира се, че сега! Помисли си за Коледа!

Един пират удари края на дъската за последен път. Питър загуби и последните остатъци от самообладание и се търкулна във водата. Полетя надолу цопна и изчезна. Менче-Звънче викаше след него.

— Наистина ли не можеш да летиш? — изпищя тя в отчаяние. — Плувай тогава, Питър! Можеш да плуваш, нали?

— Съмнявам се — промърмори Хук и надникна долу.

Лицето на Питър се мерна за миг под повърхността на водата, после се изгуби.

— Ужасен късмет — каза Хук със съчувствена усмивка.

Менче-Звънче кръжеше над водата, мяташе се насам-натам. Нямаше и следа от Питър. Когато стана ясно, че не може да го намери, тя избухна в сълзи, светлинката й припламна и се изгуби. Хук отегчено се прозя. Целият пазарлък се оказа губи време. Три дни или три години, какво значение имаше — разликата щеше да бъде по-малка от рогче на охлюв.

После изведнъж — невероятно — Питър пак се показа на повърхността, носен на ръце от три мокри русалки. Всяка от тях го целуваше дълго, силно, вдъхваше въздух в дробовете му. Една след друга го целуваха продължително. После повдигнаха главата му над водата и отплуваха от пристанището, опашките им ги отнасяха все по-далече.

За миг Хук не можеше да повярва на очите си, после се намръщи и им изпрати въздушна целувка.

— Пан, такъв невероятен късмет имаш! Ще се видим при Хадес!

Но преди да успее да се обърне, от морето точно пред него изскочи четвърта русалка — лъскава, грациозна полужена-полуриба, — допря нос до носа на бича на седемте морета, единствения човек, вдъхнал страх на зловещия Барбекю, и изплю вода право в окото му.

Гмурна се и се изгуби, а Хук изтри лицето си с ръкав и хвърли мрачен поглед след нея. Нарочно или не, бе загасила пурите му.

Изгубените момчета са намерени

На Питър, мокър и изморен, спасението му се стори сън. С мили се носеше по гребените на вълните, нежните ръце на русалките го прегръщаха, беше му топло и хубаво. Жените-риби му пееха със сладки и кротки гласове. Разправяха му приказки за време и място, което си спомняше смътно и забравяше веднага щом думите отлитаха. В приказките се говореше за едно момче — дете, което отказвало да порасне. Живеело някъде, където приключенията били солта на живота, и не минавал ден без поне няколко. Момчето било безстрашно, не се плашело от нищо. Живеело в свят на пирати и индианци, на вълшебни случки, на спряло време и сбъднати мечти. Питър усещаше, че някога е познавал това момче.

Някъде по пътя останките от пиратските му дрехи изчезнаха, а с тях и непосредственият спомен защо изобщо ги е обличал.