Читать «Хук» онлайн - страница 51

Като че ли прочела мислите му, Менче-Звънче отново се появи пред очите му, в паяжината на крилцата й проблясваха нишки светлина.

— Седем дни за една битка с истинския Питър Пан — прошепна му тя. — Седем дни.

Смий изскочи от вратата на каютата с любимото цигаре на Хук — с два мундщука. Хук го взе и го сложи в устата си, Смий драсна клечка кибрит за едната пура, а Менче-Звънче запали другата с вълшебно огънче. Хук си дръпна замислено и се загледа в морето зад Питър, когото отново мушкаха и блъскаха по дъската.

— Два дни — каза тихо той.

— Четири — настоя Менче. — Това е минимумът за един приличен Пан.

— Три. — Очите на Хук се приковаха в нея. — Последно предложение.

Тя кацна на върха на носа му.

— Дадено.

Протегна ръчичката си и предпазливо стисна куката на капитана. Няколко от пиратите на палубата слушаха и нададоха дрезгави възгласи. Скоро се включиха и останалите, които не знаеха какво приветстват, но им беше приятно да покрещят. Още няколко кремъклийки се изпразниха и се чу последен топовен гръм. Шумът бе оглушителен.

Хук отпуши ушите си.

— Слушайте, момчета! — надвика ги той. Те покорно се обърнаха, дори и тези, които блъскаха Питър по ужасната дъска. Усмивката на Хук можеше да разтопи и масло. — Сключих споразумение в интерес на доброто спортсменство и така нататък. Този жалък екземпляр — той Посочи Питър с презрение, — този дегенерирал самозванец има три дни да се приготви за битка с мен. След три дни ще се върне тук и ще се изправи пред възмездието на острието.

— Капитанът ви казва да вземете кремъка и барута и да развеете кървавата риза! — изкрещя Смий. — Това ще бъде…

Хук запуши устата му с ръка.

— Шоуто е мое, Смий. — Усмихна се отново. — Това ще бъде съвършена, чудесна война, господа. Война на живот и смърт между Хук и Пан.

— Война на живот и смърт! — повтори Смий между пръстите на капитана.

— В противен случай — Хук изсумтя и хвърли поглед към затворническите килии на палубата — парцалените кукли на Пан ще загинат по най-ужасния начин, който мога да измисля.

Смий се изстъпи напред.

— Да вдигнем тост! За върховната битка — Хук срещу Пан!

Усмивката на Хук можеше да съперничи на крокодилската.

— Вход за деца свободен, разбира се.

Пиратите надигнаха плоски бутилки с бира и манерки с ром, развикаха се юнашки и заудряха бордовия парапет с юмруци и чаши.

— Хук! Хук! Хук!

Капитанът гледаше как Питър внимателно пристъпва по дъската към сигурността на палубата, облекчението ясно се четеше по закръгленото му лице. „Жалък е, изглежда не зависи от него“ — помисли си Хук и въздъхна. Надяваше се този дебел стар Пан да намери начин да му предложи поне мъничко предизвикателство. В крайна сметка няма да е добър тон да бъде убит в този вид.

Той енергично се приближи до края на дъската и за последен път се изправи лице в лице срещу стария си враг.