Читать «Хук» онлайн - страница 4

— О, ти можеш да летиш! — силно възкликна тя. — Прекрасно е! Но как го правиш?

— Просто си мислиш прекрасни, чудесни мисли и те те издигат във въздуха отговори Питър Пан и успя да се приземи малко по-грациозно от предишния път. — Но първо трябва да те поръся с прашец от крилцата на феите.

Появи се Менче-Звънче — лъчът на прожектора затанцува по сцената. Зад кулисите се чу звън, а Уенди и момчетата потънаха в блясък. Майкъл полетя пръв, после Джон и накрая Уенди. Зареяха се над сцената като гонени от вятъра хвърчила. Избухнаха аплодисменти.

Питър Банинг изглеждаше шокиран.

— Мойра! — Той се опита да стане — без малко да получи апоплектичен удар, като видя Маги да се люлее на въжето, но Мойра бързо го дръпна обратно на стола.

— Но тя може да падне, Мойра — трескаво й зашепна той. — Как им позволяват учителите да правят такива неща? Много е опасно! Свят ми се завива само като гледам!

— Уф, татко! — изпъшка Джек, но ръкоплясканията го заглушиха. Мойра просто се усмихна на съпруга си, успокоително потупа ръката му и се присъедини към аплодисментите. Джек подсвирна. Беше поразен, че Маги се справя толкова добре, и мъничко й завиждаше за летенето.

Зад кулисите звукът на звънчетата се смеси с плътното дрънчене на ксилофон й Питър Пан изведе Менче-Звънче, Джон и Майкъл през прозореца. Маги, като Уенди, хвърли поглед и помаха на родителите си, после ги последва. Завесата се спусна.

Докато децата подготвяха сцената за следващото действие, от публиката се чуваха приглушени разговори и смях. Питър се размърда на стола си и реши, че е определено неудобен, след като беше седял на него вече повече от пет минути. Гласовете и смехът утихнаха в очакване.

Внезапно се чу пронизителен звън — високият, дразнещ писък на клетъчен телефон. Заобръщаха се глави. Питър забързано се зарови в шлифера си и измъкна телефона от единия джоб. До него Мойра се сви и прошепна: „Питър, моля те!“ Джек, чувстващ погледите, отправени към тях, запуши ушите си с пръсти и се престори, че не е с тях.

— Брад, казвай бързо — прошепна Питър в телефона. — Аз съм със семейството си.

Пред него завесата се вдигна и откри проспект на Небивала земя със седем ярко боядисани картонени дървета отпред. Във всяко от тях се отвори врата и се появиха седем изгубени момчета, облечени в седем разновидности на стари пижами. Те се хванаха за ръце, обърнаха се с лице към публиката и с цяло гърло запяха „Не искаме никога да пораснем“.

„Детски му работи“ — мислеше си Питър, докато се опитваше да се вслуша в гласа в слушалката.

Изгубените момчета завършиха песента и детето, което играеше Свирчо, се обърна към другите и издекламира: „Иска ми се Питър да се върне по-скоро. Винаги ме е страх от пиратите, когато него го няма да ни защитава.“

Отдясно на сцената се появиха банда пирати, влачещи сал. Върху сала се бе настанило едрото момче, на което бяха поверили ролята на капитан Джеймс Хук.