Читать «Хук» онлайн - страница 2

Мойра Банинг, елегантна и свежа, с всеки кичур на късата й кестенява коса точно на мястото му, погледна над главата на единадесетгодишния Джек към дъното на залата и в зелените й очи блесна раздразнение. Все още никаква следа от Питър!

До нея Джек Банинг седеше с поглед, вперен напред, и търпеливо чакаше да започне пиесата. Беше дребно момче с личице на елф, с шоколадовокафяви коси и очи и с колеблива усмивка, сякаш изпитваше някакво лекичко съмнение.

На сцената светна и зад публиката запалиха прожектор. Тънкият му лъч освети картонен модел на Биг Бен с доста накриво заледени римски цифри. Зад кулисите пуснаха издраскана плоча и се разнесе дълбок, мелодичен камбанен звън.

Бим-бам-бом…

Мойра се усмихна и смушка сина си с лакът, но той се дръпна.

Ударите спряха и се чу тиктакане. Тик-так, тик-так. На сцената се запалиха още светлини и слабо осветиха спалня, в която спяха деца. Завивките на двете легла скриваха броя на спящите от малцината сред публиката, които още не знаеха историята за Питър Пан. Шкаф за играчки, няколко лавици с книги и бюро допълваха декорите.

Иззад кулисите долетя Питър Пан, окачен на тънко въже, което трептеше като мокра паяжина в блясъка на прожектора. Мойра още веднъж погледна над главата на Джек и се взря в дъното на залата. Джек нямаше нужда да я пита за кого се оглежда или какви са шансовете татко му да е там.

На сцената второкласникът, спечелил благоволението на режисьора и получил жадуваната роля на Питър, се приземи с препъване, коленете му се подгънаха и той се пльосна на пода. От публиката се надигна смях. Момчето бързо се изправи на крака, хвърли огорчен поглед в посоката на смеха и се обърна към бюрото.

Иззад кулисите лъч на прожектор хаотично се спусна след него. Джек имаше самодоволен вид. Менче-Звънче, разбира се. Питър порови из чекмеджетата на бюрото и измъкна парче черен плат, изрязано във формата на момче. Той го протегна към публиката, за да не пропусне някой значението на откритието му. После затвори чекмеджето, докато лъчът още трепкаше около него, и светлинната изгасна. Джек тържествено кимна. Менче-Звънче беше хваната в капана. Също като в книгата.

Питър седна със сянката си, поигра си с нея, сякаш искаше да си я залепи, после я хвърли доста драматично и избухна в престорени сълзи.

Джек примигна. Беше ред на Маги.

Сестра му не се забави и миг. Отметна завивките, червеникаворусата й коса се разлюля, очите й широко се отвориха. Беше облечена в любимата си кремава нощница на виолетови сърчица.

— Момче, защо плачеш? — извика тя толкова силно, че да я чуят и в съседния окръг. Нищо че беше само на седем години, тази вечер нямаше да позволи на никого да я пренебрегва!