Читать «Хук» онлайн - страница 5

Вниманието на Питър Банинг беше приковано върху клетъчния телефон. Той повиши глас: „Брад, именно затова държим щатен еколог! Именно затова му плащаме толкова много! Напомни му, че вече не работи за клуб «Сиера»!“

Около него се разнесоха дюдюкания и съскания. Той се свлече надолу на стола си и долепи телефона до устата си.

На сцената едно изгубено момче тичаше трескаво насам-натам и се опитваше да избяга от пиратите. Смий, с очила и раирана риза, с възглавница за корем, заплашително размахваше камата си.

— Да го погна ли, капитане, и да го погъделичкам с Джони Тирбушона?

Момчето, което играеше Хук, стоеше сковано:

— Не, трябва ми техният капитан, Питър Пан. Той ми отряза ръката и я хвърли на онзи крокодил.

Джек чу баща си да шепне в телефона: „Виж какво, Брад, утре вечер заминавам със семейството си за Лондон. Така че свикай съвещание за сутринта.“ Джек се опита да протестира и заръкомаха като обезумял. „Мачът, татко!“ Питър го видя. „Не забравяй големия мач на сина ми. Трябва да присъствам. Така че кратко съвещание. Бързо и делово. Измъкни ги от леглата.“

Той изключи телефона и го напъха в джоба си. Джек го гледаше отчаяно.

От сцената се чу тиктакане. Смий и Хук наостриха уши с престорен страх.

— Крокодилът! — възкликна Хук. — Облизва се и за другата ми ръка! За щастие глътна будилник, иначе нямаше да чуя приближаването му.

Децата от публиката се включиха в тиктакането. Джек не правеше изключение. Питър Банинг се намръщи и сложи ръце на ушите си. Един крокодил, направен от старо зелено одеяло и две гърчещи се деца, се плъзна на сцената сред виковете на зрителите. Хук и Смий побягнаха.

Питър Банинг въздъхна, намуси се, скръсти ръце над шлифера и куфарчето си и дълбоко пое дъх. В тази пиеса имаше нещо обезпокоително.

Действието продължаваше и на Джек неусетно му стана интересно. Вече беше напълно погълнат, когато дойде моментът Хук и Пан да се изправят един срещу друг за решителната битка. Противниците се дуелираха пред такелажа на пиратския кораб и удряха дървените си мечове.

— Пан, кой си ти, какъв си ти? — ужасено възкликна Хук.

— Аз съм младостта. Аз съм радостта. Аз летя, бия се и кукуригам! — отвърна Питър Пан и изкукурига в потвърждение.

Битката завърши с поражението на Хук. Капитанът падна в отворените челюсти на крокодила, който го прогони зад кулисите. Декорите се смениха за последен път и отново представиха детската стая, където бе започнало всичко. Когато запалиха светлините, момчето в стар кожен анорак, което играеше Нана, лаеше яростно, а мистър Дарлинг маршируваше по сцената с изгубените момчета, висящи по пешовете му заедно с Джон и Майкъл. Уенди и мисис Дарлинг ги следваха, но се спряха, щом видяха Питър Пан да се навърта край прозореца.

— Питър, искаш ли да осиновя и теб? — попита мисис Дарлинг.

Питър я удостои с най-доброто си сценично смръщване.

— Ще ме пращате ли на училище?

— Да, разбира се.

— И после в някоя кантора?

— Мисля, че да.

— И скоро ще стана мъж?

— Да, много скоро.