Читать «Родена в пламък» онлайн - страница 3

— Знам. Изписано е на лицето ти.

Намигна и дръпна шапката й. Косите й се разпиляха по раменете като червен водопад. Обичаше да ги гледа как проблясват и искрят. Все още помнеше, когато я взе на ръце за първи път: личицето й бе сбръчкано от бушуващия в нея живот, размахваше свити юмручетата, а косата й блестеше като нова монета.

Не се разочарова, че няма син. Смирено прие дарената му дъщеря.

— Донеси на момичето ми питие, Тим.

— Ще пия чай — провикна се тя. — Навън е страшен студ. — След като бе пристигнала, искаше да съобщи новината бавно, да й се наслади. — Сигурно затова си тук на топло, да пийнеш и да попееш, Мърфи? Кой топли кравите ти?

— Топлят се една друга — не й остана длъжен той. — А ако времето се задържи такова, на пролет ще имам повече телета, отколкото мога да отгледам. През дългите зимни вечери добитъкът прави същото, което и хората.

— Седят пред камината с хубава книга в ръка, така ли? — попита Маги.

Всички в кръчмата се разсмяха. За никого не бе тайна, че четенето не е сред любимите занимания на Мърфи, но това не го смущаваше особено.

— Е, опитах се да ги въведа в насладата на литературата, но кравите предпочитат да гледат телевизия — той чукна празната си чаша по плота на бара. — А и дойдох тук на тихо. Вкъщи все чувам как пещта ти бумти денем и нощем. Защо не си у дома, да се занимаваш със стъклото си?

— Тате — Маги хвана баща си за ръка, — искам да кажа първо на теб. Сутринта занесох няколко парчета в магазина Макгинис в Енис.

— Тъй ли? — той извади от устата си лулата и я изтръска — Трябваше да ми кажеш. Щях да дойда да ти правя компания.

— Исках да съм сама.

— Малката ми отшелничка — перна я лекичко по нослето той.

— Тате той ги купи — очите й зелени като на баща й светеха — Купи и четирите. Всичко, което занесох. Плати ми веднага.

— Наистина ли, Маги? — той скочи, повлече я след себе си и я завъртя. — Дами и господа, чуйте. Моята дъщеря, моята Маргарет Мери, е продала произведенията си от стъкло в Енис.

Последва бързо, спонтанно ръкопляскане и порой въпроси.

— В магазина на Макгинис — обясняваше тя. — Четири парчета. Иска да види и други. Две вази, купа и последното може да се нарече тежест за затискане хартия.

Тим сложи на бара две чаши с уиски за нея и баща й.

— Добре тост за Том Конканън, който вярваше в мен.

— А, не Маги — баща и поклати глава, в очите му проблесна сълза.

— За теб. Само за теб — той чукна чашата й и отпи. — Изсвири нещо, Мърфи. Искам да танцувам с дъщеря си.

Мърфи засвири жига. Сред радостни възгласи и ръкопляскания. Том подхвана танца с дъщеря си. Със зачервено от готвенето лице Дирдри излезе от кухнята, бършейки ръце в престилката и повлече мъжа си пред бара. После Мърфи засвири друг танц, без да спира, премина на трети, а Маги сменяше партньор след партньор, докато не я заболяха краката.

В кръчмата продължаваха да идват посетители било да послушат музика, било да си потърсят компания. Новината се разнесе. До вечерта всички в радиус от двадесет километра щяха да я знаят.

Тъкмо за такава слава мечтаеше тя. Но тайно се надяваше и на още.