Читать «Родена в пламък» онлайн
Нора Робъртс
Annotation
Талантлива, упорита, свободолюбива, Маги Конканън вае стъклени скулптури, но те не са само красиви предмети, те са израз на истинската й природа. Един мъж открива същността на нейното изкуство и се заклева да помогне на тази сложна жена да изгради бляскава кариера. Когато собственикът на верига галерии Роуган Суини влиза за пръв път в усамотеното ателие на Маги, сърцето й трепва: между тях е прехвръкнала искрата на привличането. Мъчителните спомени за миналото отстъпват пред нежна в чувствата и яростна в страстта любов…
Нора Робъртс
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
info
Нора Робъртс
Родена в пламък
Никога да не се омъжа,
да не бъда съпруга на никой мъж на,
до края на дните си свободна оставам —
решила съм го веднъж.
ПЪРВА ГЛАВА
В кръчмата, разбира се. Къде на друго място би се сгрял умен мъж в хладен ветровит следобед? Определено не и вкъщи пред камината.
„Том Конканън е интелигентен — помисли си Маги, — няма начин да е у дома.“
Баща й би предпочел да е в кръчмата, сред приятели, където е веселбата. Той обожаваше да се смее и ако се наложеше — да плаче или да споделя невероятните си мечти. Някои сигурно го смятаха за глупав, но не и Маги.
Тя взе последния завой и раздрънканата камионетка навлезе в селцето Килмихил. На улицата нямаше жива душа. Нищо чудно. Времето за обяд отдавна минаваше, а денят не предразполагаше към разходки: зимата налиташе от Атлантическия океан като пес от леденото царство на Хадес. Западният бряг на Ирландия трепереше и бленуваше за пролетта.
Сред множеството познати превозни средства тя зърна очукания фият на баща си. Хубава тълпа се бе сбрала при Тим О’Мейли този ден. Паркира колкото може по-близо до входа на кръчмата, притисната от магазини.
Едва стъпи на тротоара, и вятърът почти я събори. Маги загърна плътно якето с вълнена подплата и нахлузи още по-ниско черната плетена шапка. Бузите й пламнаха, сякаш се бе изчервила. Студеният въздух тегнеше от обезпокоителна влага. „Преди да се свечери — помисли си фермерската дъщеря — ще завали сняг!“
Не помнеше по-суров януари! Как пареше само с ледения си дъх графство Клар. Мина бързо край цветната леха на един магазин. Малкото останали стръкчета в подгизналата почва бяха почернели от студа и представляваха тъжна картинка.
Домъчня й за градинката, но новината, която носеше, я изпълваше с толкова радост, че се зачуди защо цветята не са разцъфтели сякаш бе пролет.
При О’Мейли бе топло. Усети го, щом отвори вратата. Долови мириса на горящия с весели червени пламъци в огнището торф, аромата на поднесената за обяд яхния от Дирдри — жената на О’Мейли, — напластения дъх на тютюн, бира и пържени картофи.
Най-напред забеляза Мърфи, бе седнал до една маса с протегнати напред крака и свиреше на ирландския си акордеон. Мелодията бе звучна като гласа му. Унесени и замечтани, посетителите, все постоянни гости, слушаха, стиснали халби с бира. Тъжната мелодия напомняше за Ирландия — впрочем така и се наричаше и разказваше за остаряването. Бе меланхолична и прекрасна като сълзите на влюбени.
