Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 362

После разказа как двете с Исмет били нападнати няколко нощи след като се окопали в казармата. Успели да избягат на демона, а скоро научили, че и други гвардейки са били нападнати. Решили да останат заедно и да държат връзка с колкото се може повече от жените. Оттогава се криели и чакали нощта на евентуалната ни среща.

— Само че онзи прокълнат демон явно се е досетил какво кроим — каза Полило. — Заварихме го да дебне. Беше ни устроил капан в уличката.

— И друго е странно — казах аз. — Тази уличка не водеше ли до булеварда на пекарите? Не помня да е била задънена.

— Естествено, че не беше — каза Полило. — В началото направо полудях. Но това не е нищо. Откакто се върнахме, обикалям града. Цели сгради ги няма. Или вървиш по някоя улица, а тя стига до сграда и свършва там. Опитвах се дори да надничам в прозорците, но… Имам чувството, че нощем всичко живо се изнизва от града, сякаш напук на нас. Така де, не се чуват караници между съпрузи, хлапета не мрънкат, че им е рано за лягане, дори хъркане не се чува.

Отпи отново от стомната.

— Затова ще те попитам същото, което ме попита ти преди малко, капитане — завърши тя. — Какво, в името на който там бог решиш да напсуваш, става?

— Каквото и да става — изсумтях, — според нашите велемъдри управници то няма абсолютно нищо общо с властелина.

Полило зяпна. А когато й разказах за изслушването си пред магистратите и жреците, челюстта й провисна до гърдите.

— Не е нужно да си Дженъс Грейклок — казах, — за да събереш две и две и да получиш четири. Кой друг, ако не властелинът, може да пусне демони по петите ни? Кой друг, ако не властелинът, би искал да се отърве от всички оцелели членове на експедицията? За другите странности не знам, но каквато и да е причината, зад всичко се крие пак той.

— Тогава защо жреците не са го надушили? — попита Полило.

— Не знам — отвърнах. — Но единственото будно място в града нощем е техният дворец. Така че ти предлагам да се поразходим под лунната светлина, скъпа Полило. А ако стъпките ни ни отведат до двореца на жреците, кой знае какво може да произлезе от това?

Полило се ухили широко.

— Минутка само, капитане. Да си взема брадвичката.

Измъкна я изпод сламеника. Острието й грейна зловещо под светлината на огнените мъниста. Полило я изгледа и въздъхна:

— Мислех, че поне известно време няма да ми трябва. Страшно посрещане ни организира Ориса, няма що. Слава на героите ли? Виж ми окото.

25

Железният замък

Не знам какво бях очаквала да открия в двореца на жреците през онази нощ. Нервите ми се бяха опънали като струни на лира. Наближихме и дворецът надвисна над нас, ярка светлина се лееше през прозорците му; но не се долавяха никакви признаци на живот, ако не се броеше басовото пулсиране на земята под краката ни.

Дворецът беше построен на невисок хълм и подстъпите му не предлагаха никакво укритие. Промъквахме се между редките дървета и започвах да съжалявам, че сме дошли. Направила бях заклинание, което да притъпи „миризмата“ на аурите ни, в случай че наоколо дебнат демони, но нищо не можех да направя срещу ярката лунна светлина, която ни обливаше. Дори когато най-сетне навлязохме в плътната сянка на сградата, не изпитах облекчение. Въздухът вонеше на магия. Бях настръхнала като таралеж. Никак не ме успокои и гледката на големия централен вход — беше затворен и не се охраняваше от стражи.