Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 334

Най-сетне се измъкнахме от проливите — без инциденти и с огромно облекчение. Въпреки това разпънахме бързо платната, нетърпеливи да оставим зад гърба си това странно място. Същата нощ небето се проясни и посрещнахме с ликуване гледката на познати съзвездия. Следващият ден дойде слънчев и топъл и макар че още бяхме далеч от Ориса, за пръв път почувствахме, че наистина се прибираме у дома.

След няколко дни отидох да се срещна с Чола Ий на неговия кораб. Макар да бяхме плавали тук и преди, водите си оставаха повече или по-малко непознати за нас, а и флотилията ни сега беше значително по-малобройна и смятах, че трябва да сме нащрек за пиратски нападения. До външната стълба беше вързана малка лодка — явно Чола Ий имаше и друг посетител освен мен. Казах на моите гребци да вържат лодката ни до другата и да останат в нея, за да не попадне под корпуса на галерата.

Прехвърлих се на палубата точно когато се сменяха постовете. Явно никой не очакваше появата ми — сякаш в доказателство, че сме станали твърде небрежни. Дежурният офицер се стресна, като ме видя, и побърза да отдаде чест. Поздравих го на свой ред, но когато понечи да ме придружи до каютата на Чола Ий, му казах да остане на поста си.

— На твое място бих дръпнала едно конско на вахтените — казах му. — Щом не видяха мен, не ми се мисли кого другиго биха пропуснали. — Той измърмори някакво извинение, а аз тръгнах сама по палубата.

Поколебах се пред вратата, чула характерното потракване на зарове в чашка, а после и тропота им върху масата. Някой изруга, недоволен от резултата. Познах гласа — беше на Стрикер, който очевидно беше дошъл тук, без да ме уведоми, че напуска галерата.

— Не съм виждал такъв късмет! Ко заровете не бяха моите, щях да си помисля, че са фалшименто.

Чола Ий се засмя.

— Губиш за шести път. Ще заложиш ли и остатъка от дела си да видим дали ще те победя и за седми?

Усмихнах се. Въпреки всичките богатства в трюмовете Чола Ий явно не беше доволен от своя дял, на който би се зарадвал и принц. И сега се беше заел да одира кожите на собствените си хора. В негово лице изразът „пиратска алчност“ добиваше ново измерение.

Стрикер се засмя насила.

— И к’во ше праиш тогаз, адмирале? Ше сключиш сделка с некой демон?

Гласът на Чола Ий се вкорави.

— Ти да не ме обвиняваш в нещо?

Стрикер побърза да бие отбой:

— Не бе. В нищо не те обвинявам, адмирале. Просто псувах дяволския ти късмет, т’ва е.

Чола Ий се успокои и се изкиска: