Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 331

Пред Двореца на монарсите стояхме с часове, докато и последният член на Съвета — с подсилени от жреците гласове — изкаже дълбоката си благодарност към нас и възслави победата. Накрая множеството стана неуправляемо и поиска аз и принцеса Зиа да се качим на сцената, така че всички да ни видят. Когато го направихме, хората се разкрещяха, видях мъже и жени да припадат от прилив на емоции.

Когато най-сетне шумотевицата утихна, лорд Канара ме дръпна за ръкава и ми даде знак. Двете със Зиа се изнизахме след него. Влязохме в двореца и той ни заведе в малка, но богато обзаведена стая. Масата се огъваше под подносите с храна и каните с вино. Лорд Канара ни даде знак да се подкрепим, но и двете поклатихме глави — бяхме твърде уморени.

— Но ще пийна малко бренди, татко, благодаря — каза Зиа.

Казах, че и аз бих изпила едно. Лорд Канара ни наля в красиви кристални чаши, напълни една и за себе си. После седна, след него и ние.

— Дъще — каза той. — Ти ме накара да се гордея.

Зиа сведе скромно глава.

— Изпълних дълга си, татко, нищо повече — каза тя, но по очите й виждах, че скромността е престорена.

— Дори така да е — каза баща й. — Ти написа името си с големи букви в историята, моето момиче.

Видях как Зиа потръпна при това обръщение.

— Други бяха по-храбри от мен, татко. Но все пак ти благодаря.

— Тепърва ще те възхваляват и почитат — каза той. — Част от наградата с радост ще ти връча лично.

Зиа се усмихна още по-скромно.

— Благодаря ти, татко. — Изглеждаше съвсем искрена. Но аз отново улових онзи поглед в очите й и мога да се закълна, че претегляше баща си, преценяваше го. И май го намери по-дребен, отколкото го бе смятала досега.

— А вие, капитан Антеро — обърна се Канара към мен. — На вас дължим толкова много.

— Аз искам само едно — да ни помогнете с карти и съвет, така че да се върнем у дома.

— Разбира се — каза Канара. — Картите вече са подготвени, а най-добрите ни мореплаватели са на ваше разположение.

— Благодаря ви, лорд Канара — казах аз.

— Смятаме освен това да ви възнаградим богато — продължи той. — Решихме да натоварим корабите ви с толкова ценности, колкото могат да поберат. Когато се приберете у дома, дори най-долният ви моряк ще е богаташ.

Благодарих му отново, а той попита:

— Има ли нещо друго? Някакво желание, за което не сме се сетили?

Погледнах към Зиа. Но и без да виждам изражението й, знаех, че не мога да назова първото, което ми дойде наум. Затова назовах второто.

— Бих искала да помилвате всички мъже и жени във вашите зандани, милорд — казах аз. — Ако си спомняте, самата аз бях ваш… гост там. Сприятелих се с много от обитателите им.