Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 9
Крис Муни
Ами ако й доставя удоволствие, Джес? Минавало ли ти е някога през ума?
— Тате, Пола тръгва нагоре. Искам и аз, мооооля те…
— Сара, я ме погледни.
Тя долавя твърдостта на тона му и наостря уши.
— Качваш се горе с Пола и не се отделяш от нея, ясно ли е?
— Да.
— Какво ти казах?
— Качвам се с Пола и слизам с нея.
— Точно така. Чакам те тук с кръстника ти.
Сара се усмихва с кривите си горни зъбки и дупката под тях, а той потръпва цял, внезапно уплашен от нещо. Детето дръпва въженцето на шейната и тръгва през снега, викайки след Пола да я изчака.
Да. Извърши най-тежкия родителски грях — взе страната на детето. Но знаеш ли? Струва си. Истинският живот, с неговите гадни номера и досадни простотии, винаги ще го има. Човек само веднъж е на шест — извинете, на шест и половина, — така че, щом се налага Майк да изпадне в немилост, нека бъде волята Божия.
Бил О’Мали стои самичък, на почетно разстояние от събралите се на групички родители, които си бъбрят, и както забелязва Майк, хвърлят от време на време неспокойни погледи към Дивия Бил. Пустият му Бил, казват си те и поклащат глава, все ще измисли нещо. Определено му хлопа дъската.
Всички в града още помнят как навремето дванайсетгодишният Бил решава да закара приятелите си на училище с кола, подвиг, заради който намери място в рубриката „Децата са способни на всичко“ на „Бостън Нюз“. А номерът, който извъртя през първата си година в гимназията, по време на полуфиналите на футболната лига, окончателно утвърди репутацията му.
Отборът на Белхам участваше за първи път в надпреварата за шампионската титла и в една свъсена, студена ноемврийска събота, кажи-речи, целият град се събира на стадиона в Данвърс, за да гледа срещата между своя отбор и този на надутите богаташчета от подготвителната гимназия „Свети Марк“. Само на една стъпка от победата съдията взема грешно решение и лишава Белхам от мечтания приз. Бил връхлита върху рефера, прасва го право и лицето и, преди треньорът да стигне до двамата, смъква перуката от главата на врага и хуква през терена, стискайки я във високо вдигнатата си ръка под възторжените аплодисменти на изправения на крака Белхам.