Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 3

— Да държиш оръжие в ръка и да нараняваш другите не те прави смел, Майкъл. Истинската смелост, същинската, идва от духа на човека. Това е като да вярваш, че животът ти ще тръгна на добре, докато всичко сочи обратното. Да вярваш — това е истинската смелост, Майкъл. Винаги да вярваш, независимо колко зле изглеждат нещата. Няма да позволяваш на баща си или на когото и да било друг да ти отнеме вярата, нали?

— Няма.

— Обещаваш?

— Обещавам.

Майката бръква в джоба на якето, измъква облечена в кадифе кутийка и я поставя върху списанието.

— Какво е това? — пита той.

— Подарък. Давай. Отвори го.

И той го прави. Вътре има златна верижка, прикрепена към златен медальон колкото монета от двайсет и пет цента. Отгоре е гравиран образът на плешив мъж с бебе на ръце. Мъжът, Майк знае това, е светец. Ореолът го издава.

— Това е свети Кристофър — казва майка му. — Пренася бебето Исус през водата, за да го спаси. Той е и покровител на изгубените неща. — Изважда верижката от кутийката, поставя я около шията на момчето и я закопчава. Майк потръпва, когато пъха студения медальон под пуловера, и усеща допира му с топлата кожа. — Докато го носиш — продължава тя, — свети Кристофър ще те пази. Даже накарах отец Джак да го благослови специално за теб.

— Яко. Благодаря.

На другия ден нея вече я няма. Колата й, стар плимут, с дупки от ръжда, залепени с тиксо, е паркирана в алеята, когато той се прибира. Майк очаква да я види в кухнята, да седи край масата до прозореца, зачетена в някое евтино романче. Къщата е притихнала, дори прекалено, казва си той, а паниката, която не е в състояние да идентифицира, изведнъж блъсва отвътре стените на сърцето му. Качва се горе, в нейната спалня, и когато запалва лампата, при вида на акуратно оправеното легло, хуква назад, към кухнята, отваря вратата на мазето и се спуска надолу, по стълбите, понеже си спомня как напоследък често я е виждал да седи в един пластмасов стол и унесено да се взира във фотоалбума си. Когато стига долу, забелязва сандъчето с надпис „Ръкоделие“ по средата на пода. Вдига капака и веднага забелязва, че албумите и шалчето, които крие там, ги няма. И разбира със смазваща сигурност, че майка му е взела нещата си и е заминала без него.

1.

Вероятно поредната прогноза по радиото, вещаеща нова буря от североизток, събужда спомена за майка му. Петък е и тази сутрин двамата с Бил са в Уелзли, за да започнат работа по надстрояване на втори етаж и основен ремонт в кухнята на една току-що разведена майка с много пари в джоба и твърде много свободно време, когато завалява лек снежец. Бил настройва радиото на една съвсем нова станция, двамата слушат, докато синоптикът предупреждава за мощен буреносен фронт, който ще ги удари утре, късно следобед, и след като отмине, по някое време в неделя вечер, ще остави източната част на Масачузетс под снежна покривка с дебелина между трийсет и четирийсет сантиметра. Щом чува това, Бил хвърля многозначителен поглед към Майк. Към два часа решават да си тръгнат по-рано и да заведат момичетата на пързалката. Единствената пречка за осъществяването на този план е Джес. След инцидента миналия месец тя е наложила вето върху пързалянето с шейни. Да, онова, което се случи, си беше инцидент. Майк забеляза другата шейна едва когато се удари в тяхната. И да, Сара се търкулна по снега и си сцепи челото върху парче лед — не достатъчно сериозно, та да оправдае посещението в Спешното отделение, където все пак отвеждат детето, но Джес обявява, че с пързалянето на Хълма е приключено, и точка по въпроса. Щом Джес предпочита да живее в изолация, нейна си работа, но това изобщо не означава, че и със Сара трябва да бъде същото. Когато пристига на алеята пред къщата, Майк вече разполага с готов план.