Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 25
Крис Муни
— Сервизът всъщност служеше за разфасоване на крадени коли. Оттам ръководеше и няколко нелегални лотарии. Всички мислеха, че Джак Скарлата носи такъв прякор заради слабостта си към кадилаци. Това бе така, но най-вече защото в техните огромни багажници можеше да натика два, че даже и три трупа, да ги транспортира до онова тихо местенце в Куинси и да се отърве от тях. Знаете как се прави това, нали?
— Да — отвръща свъсено д-р Т. — За съжаление съпругът ми държи да гледаме криминални сериали.
— Значи имате представа за какво ви говоря. Джак Кадилака и моят баща са близки приятели още от училище. Заедно отиват във Виетнам, само че Кадилака се връща по-рано, докато Лу остава още една година, като изкарва известно време в бамбуков лагер за военнопленници. По ирония на съдбата това е единственият затвор, в който е стъпвал кракът му. Лу се завръща, а Джак Кадилака вече си има банда. Моят старец притежава вроден талант на касоразбивач. На тази планета не съществува сейф, който да му се опре. Двамата с Джак си прекарват фантастично допреди пет-шест години, когато Кадилака запознава Лу с онзи агент на ФБР, Боби Стивънс. Чели сте историята във вестниците, нали?
— Пишеше, че Боби Стивънс уж бил корумпиран. Помня, че се проведе мащабно разследване.
— Най-важното нещо, което трябва да знаете за ирландците, е, че в техните очи не съществува нищо по-долно от изменниците. Не можеш да предаваш приятелите си, а в Белхам всеки пази себеподобните. Виждаш как гръмват някого на улицата, пристигат ченгетата с един куп въпроси, но ти държиш устата си затворена. И сега Джак Кадилака се заиграва с някакъв от ФБР. Знаете как става: пуска му едно-друго в замяна на информация относно плановете на конкуренцията. Джак пробутва на федералните измишльотини. Но, според представите на моя старец, единственият нерешен въпрос е колко време ще изтече, преди най-добрият му приятел да го изпържи. И знаете ли какво стана с него?
— Опасявам се, че не знам.
— Нито пък аз. Тялото му така и не бе открито.
— Намеквате, че баща ви го е убил?
— Вечерта, преди да изчезне, чух двамата да се карат в кухнята. Старият предложи да поизлязат на чист въздух, та да си проветрят малко мозъците. Джак така и не се върна.
— Може да е избягал.
Майк въздъхва.
— Помните ли обирите на бронирани камиони отпреди пет години? Направиха три удара. В Чарлстън и Бостън. Стана около три седмици преди да изчезне дъщеря ми. Юнаците натежаха с два милиона долара.
— Смътно. — Жената започва да добива отегчен вид. — Подобни събития обикновено не събуждат интереса ми.
— Работата я свършиха старите другари от бандата на Джак. Седмина на брой. Седмица по-късно откриха труповете на всичките седем, настанени в багажниците на три различни кадилака, паркирани по улиците на Логан. Отровени с арсеник. Лу бе във Флорида да пере парите.
— Всичко това съдържа голяма доза предположения.
— Права сте. Трябваше да отбележа това обстоятелство пред агентите на ФБР, които душеха около къщи.
— Вашият баща е жив — казва д-р Т. — Според мен той ще направи опит да се сдобри с вас.