Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 18

— Стана какво?

— Сара се качи нагоре по хълма с Пола, но не слезе оттам.

Върху лицето й не остава и помен от цвят.

— Чуй ме — продължава Майк. — Всичко е под контрол. Полицията…

— Полицията?!

— Не е изчезнала. Полицаите са тук, за да помогнат при издирването.

— Исусе Христе!

— Всичко ще се оправи. Ед Зуковски ме докара. Ще се върнем на Хълма, но трябва да вземем възглавничката на Сара… Джес, почакай!

Тя е вече заобиколила кухненския блок. Майк я пресреща откъм другата страна в момента, когато грабва якето си от облегалката на един стол. Прави опит да я докосне, но Джес се дръпва назад.

— Казах ли ти да не отивате там, мръсен кучи сине!

— Джес, чуй ме. Ще докарат следови кучета, от ония, дето могат…

— Що за баща си ти? Кой баща би изоставил дъщеря си самичка в тоя кучи студ? Кой знае къде е в този момент, премръзнала и полужива от страх, а ти си я изоставил!

Майк търси думи, с които да я поуспокои. Безполезно. Тя е вече навън, предпазната врата остава отворена под напора на вятъра, навсякъде нахлува сняг.

5.

Сами Пинкертън седи отзад, в комбито на своя баща, на връщане от Хълма, и слуша насред задръстеното улично движение оная досадна, вечно мелеща новини радиостанция, която не спира да повтаря, че — дрън-дрън-дрън — снежната буря е поразила вече половин Масачузетс и е много възможно, когато свърши, да се окаже най-силната след зимното бедствие от 1978-а. Сами престава да слуша и вместо това започва да си мисли как само след броени седмици ще навърши десет години — а това, хора, са си цели две цифри, което значи, че става официално мъж — и вече пелтечи само когато го хванат нервите. Случва се всеки път, когато слуша родителите му да се разправят за това, кой ще го гледа този уикенд и особено когато се намира в близост до изроди като на Джими Макдоналд.

За какво му беше на онзи лайнар изобщо да се появява тази вечер на Хълма? Сами иска само да си пробва новия сноуборд и ето ти го тоя, застанал само на няколко крачки заедно със скапаните си приятелчета от жилищния комплекс, всичките издокарани в кожени якета и джинси — правят се на велики, стиснали в ръце евтините си шейнички от пластмаса в очакване да им дойде редът за спускане по склона. Няма ли край цялата тази работа?

Снегът вали все по-силно. Още не е фъртуна, но с положителност нищо не се вижда, опашката става все по-голяма заради прииждащите хора.

Джими крясва:

— По-добре ще е да се размърда тая опашка, че ще взема да сритам някого отзад.

Всичките приятелчета на Джими от гетото се разсмиват пресилено, за да направят впечатление, всичките, освен ония две момичета, дето стоят точно пред Джими Мак. Сами познава по-високото от училище — Пола О’Мали. Баща й е Дивия Бил, мъжагата с огромни ръчища, изпъстрени от горе до долу с татуировки. Виждал го е един път, когато е идвал да прибере Пола от училище. С мотор „Харли Дейвидсън“! Баща, който може да направи подобно нещо, трябва да е най-якият татко на Земята.