Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 16
Крис Муни
Викат кучета, когато някой изчезне? Не когато се е изгубил, а когато изчезне?
Попадат на бабуна и Майк усеща медальона със свети Кристофър да подскача върху гърдите му.
Става лошо, истински лошо, през ония първи няколко месеца след бягството на майка му, когато Лу е до такава степен разярен и убеден в окончателната им раздяла, че събира всичките й вещи, за да ги изгори в задния двор. За целта използва алуминиев варел за боклук. И макар Бог да загърбва тогава цялата бъркотия, Той много внимава през онзи неделен следобед в края на март, докато Джес е бременна в седмия месец, а Майк смята, не, вярва, че този път всичко върви добре, но ето че на Джес й се завива свят, краката й омекват и започва да повръща. Вече са преживели два спонтанни аборта — нещо повече: не само ги преживяват, но всеки от двамата вътре в себе си започва да привиква с мисълта за един лишен от деца живот, когато тя забременява за трети път, с момиченце — Сара. Всеки следващ ден се преживява със затаен дъх, всяка вечер Майк полага глава върху възглавницата и благодари на Бога, че бди над семейството му, и ето — Майк бърза с Джес към болницата, отправил отново молитви към Него. Докато стигнат до Интензивното, кръвното на Джес спада, а кръвта й — по-късно ще му кажат това — е отровена от опасно за живота заболяване, наречено прееклампсия.
В крайна сметка всичко опира до вярата. Бог или Буда, Майката Земя или онова интимно пространство, в което се затваряме по време на полов акт — каквото и да си мисли човек, в края на краищата всичко опира до вярата. Вяра в това, че животът ще протече така, както си го наумил. Вяра в това, че хората, които обичаш, ще останат близо до теб, и то задълго. И така, когато хирургът му разяснява положението, когато разбира, че е възможно едната от тях или и двете да си отидат, Майк се сеща за медальона на свети Кристофър върху шията си и започва да го зове в молитвите си — литургия всяка неделя; не е мамил съпругата си; и двамата са щедри към църквата, както с време, така и с пари; а и нека не забравяме годините, които е прекарал под игото на Лу Съливан. Спаси ги и двете, моли го Майк. Спаси ги двете и вземи мен, хич не ми пука, защото не бих могъл да живея без която и да било от тях.
През онзи ден Бог чува молбите му и сега, докато Бавния Ед си пробива едва-едва път по протежение осовата линия на „Ийст Дънстабъл“, с пуснати светлини и надути сирени, Майк бърка под ризата, стисва медальона в шепа и отправя нови горещи молитви към Него, да се намеси още веднъж.
А Бавния Ед не спира да дудне: „… като онова дете миналата година, тригодишното, от Ривиър. Вали сняг, та се къса, а побърканата му майка да си влезе вътре, като го оставя самичко в предния двор. Излиза по едно време, а от синчето — ни вест, ни кост, нали разбираш? Пристигат кучетата и за пет минути го намират. В гаража на съседите. Детето е в безсъзнание, свряно под колата. Дъртакът дори не разбрал, че го е блъснал и повлякъл по улицата.“
