Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 126

Защо не си започнала да риташ и пищиш, когато той се е приближил, Сара? Защо не си изпаднала в едно от присъщите ти състояния на ярост? Щях да те чуя. Защо тръгна с него и ме изостави?

В този гроб лежат не един, а четири трупа. И така ще бъде винаги, освен ако не направи отделно опело за Сара; може да погребе зимния й екип, след като свършат с него в полицията. Само че няма как да погребеш вещ — погребват се хора. Приготвят ги за полагане в земята и каквото там предстои по-нататък. Не можеш да се сбогуваш с един зимен екип. Поне той не може.

Как да се раздели завинаги с нещо, което дори не може да осмисли? В кой момент е редно да се откажеш от любим човек?

Майк се извръща и отправя поглед по протежение на „Евъргрийн“. Две момченца влагат цялата си енергия в дуел с пръчки вместо мечове, а майката или бавачката им седи в пластмасов стол върху верандата, разлистила списание в скута си.

Може би ако организира една църковна служба, това ще бъде като сигнал за неговите приятели, че най-накрая се е примирил с изчезването на Сара. Обичам те, Сара. Сбогом. Дано най-сетне ме оставят на мира, дяволите да ги вземат!

След малко измъква телефона и набира номера на Сам.

— Сигурно ти пламтят ушите — казва тя. — Тъкмо говорех за теб.

— Така ли? С кого?

— С Нанси. Току-що приключихме. Обади се да ми разкаже за снощната си първа среща.

Майк си представя физиономията на непознатия при първия му контакт с каруцарската уста на Нанси. Горкият.

— Как мина в Ню Йорк? — пита Сам.

— Ами… Имаш ли желание да ти правя компания?

— Разбира се. Ял ли си?

— Не, но какво ти е отношението към кучета?

— Като малка имах териери.

— Ами голямо, дето се лигави?

— Имам колкото искаш кърпи.

— Последен въпрос. Ако Нанси има време, ще мога ли да я помоля да се отбие и тя?

— Защо да не можеш? Какво става?

Майк отново поглежда гроба на Джона.

— Ще ти обясня, като дойда.

Докато вечерят, Майк разказва за Ню Йорк, Мерик и Бил.

— Сигурно се сещаш защо искам Нанси да намине.

— Да, с оглед на онова, което ми разказа току-що.

— А ти какво мислиш?

— Няма значение какво мисля аз. Щом искаш да поразровиш наоколо, тогава рови. Разнищвай колкото ти душа иска. А пък ако решиш да престанеш, направи го. В такива случаи няма готови рецепти. Какво значение има мнението на другите?