Читать «Демодиран текст» онлайн - страница 3

Стига сме гледали как се разпада нашият живот: по-добре нека да съсипем живота на другите. Момичето с флуоресциращи нокти и коси е поело прекалено много водка с тоник и сега спи пред екрана с хард порно. Животът трябва да тече единствено в сегашния момент. Утрешният ден няма никакво значение, стига да е по-лош от днешния. След малко, в някаква непрогледна просъница, Брийан ще се надигне, за да изрисува женски силует с бяла боя върху черната стена. В апартамента му ще липсва въздух, също както и навън. Ще трябва да се просне по корем върху мокета. По краката му ще полепнат трохи.

Може ли човек да си представи по-адско изтезание от това да те събуди звукът на мобилен телефон? Усилвано от тревогата, пронизителното пищене става непоносимо като пневматичен чук, като спирачките на влак, като крясък от болка, едно остро стържене, което раздира тегнещата тишина на утринната празнота. Ако не умреш, отговаряш. Краката се препъват в празни бутилки (от отдавна изпит алкохол с идиотски названия), главата се блъска в полуотворени врати, тялото се сгромолясва върху студената стомана, а лявата ръка се накисва в лепкава локва. Външното стълбище с изнемощели стъпала не е чак толкова опасно, въпреки разнебитената площадка.

Никакъв спомен от предишната вечер, никакви намерения за предстоящата. За момента е достатъчно да послушаш класическа музика, докато се оглеждаш в екрана на угасналия телевизор. Или да съзерцаваш тавана, докато си измисляш разни порнографски пози, прекалено сложни, за да бъдат описвани тук. Дявол да го вземе, какво трябва да направи човек, за да се приведе отново в движение? Това, че не повръщаш, все още нищо не означава. Да изчакаш векът да свърши. Само че той умира от прекалено бавна смърт.

Брийан вече е прав и залита с танцова стъпка. Протяга се, а в това време през зрителното му поле (ограничено от прозореца на дневната) прелита вертолет. Сетне, присвит върху канапето, той най-после успява да отговори на телефонното повикване. Защо паяците не се хващат в собствените си мрежи? Облаците се разсейват прекалено бързо и не след дълго слънцето отново нагрява асфалта. Аз все още съм тук и продължавам да живея. Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието то съществува. Да, добре, връщам се в Париж, и аз те обичам липсваш ми извинявай извинявай извинявай чакай ме идвам.

Колко ли е часът? През щорите се процеждат ленти осветен прах. Силна, безумна страст под звуците на пиано. Да разбиеш безвъзвратно сърцето си, да провалиш живота си заради някого и да плачеш, горко да плачеш! Вече няма нужда от жигосване, нито от бичуване. Просто се оставяш на милостта на нейните очи и на нейните устни. При мисълта за целувките и парфюма й на теб отново не ти достига въздух.

Най-добре би било отначало тя да не те харесва. С каква наслада би страдал при мисълта, че други могат да положат глава в извивката на нейното рамо. В помръкналия Париж ще гледаш щастливите хора около себе си и ще издишваш облаци тъга. Ако имаш късмет, тази меланхолия ще те направи плах и ще престанеш да се колебаеш между нея и наркотика: твоята нова дилема ще бъде тя или самоубийството.