Читать «Демодиран текст» онлайн

Фредерик Бегбеде

info

Фредерик Бегбеде

Демодиран текст

Ню Йорк at last. Крайно време беше да захвърли елементарната мудност на европейските нощи с техния леснодостъпен разкош. Да действува, без да му мисли много, да извърши тъй нужната безнаказана постъпка, задължителната приумица, която да намери основание в собствената си съвършена ненужност. Мамка му, импровизацията е голямо наслаждение! Досущ като живота, вечерта завършва добре само ако е започнала зле.

Да заминеш — ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят. През мазното стъкло на таксито Брийан съзерцава истеричните небостъргачи на световната столица. Беше му хрумнало да напусне Париж, докато разсеяно беседваше с Марта, дребна и бузеста, но в замяна на това много богата американка. Тя се бе приближила до него на ръба на бездната, докато стояха на терасата на неговия апартамент с изглед към града, и бе започнала да му разказва в безкраен монолог за своя застоял живот. Пред перспективата да припадне от досада, Брийан бе предпочел да избяга, да напусне града по средата на едно изречение и да се напие в самолета.

Тази история започва в пет и половина сутринта, ала във въпросния момент героят едва ли би бил способен да види стрелките на часовника си. Горд от плачевното състояние, в което е изпаднал, Брийан пълзи прав. Посред тресавището на някакъв синкавозелен бар на авеню В той се оказва единственият тип със смокинг в разгара на август. Шалът му не се набива вече чак толкова на очи, тъй като и той е доста смачкан от безсънната нощ. На Брийан му става приятно при мисълта, че носи същите дрехи, както осем часа преди това от другата страна на Атлантика.

Пълната луна се е набола върху осветената стрела на Крайслер билдинг. Брийан няма вече цигарени хартийки и е обречен да мачка между пръстите си безсилната трева. Боклукчийските кофи преливат върху тротоара, а босият негър, който спи върху топлата решетка на метрото, прилага политиката на протегнатата ръка. Тази сутрин Брийан няма да повръща. Ще си остане в съзнание, достатъчно е да не смесва питиетата. В крайна сметка има много други начини човек да се бори с действителността, освен да изпада всяка нощ в кома… В смисъл по-опасни начини. Целта при това си остава все същата: състояние на забрава, времето спира, бъдещето отстъпва място на едно вечно настояще. Престава да ти пука за понятия като място и време — съмна ли се вече? Какви са тези хора? Къде е джинът? Защо точно този диск? Всичко става смътно и човек може да върви със стъклен поглед и походка на сомнамбул сред тълпите, да броди по улици без изход, населени с хлебарки и клошари, и да заспива усмихнат с глава в канавката или пък върху тялото на жена, в което не може да проникне.

Във всеки случай за Брийан изискаността от края на века не е нещо, което може да се изчисли. При него дендизмът, също както парите и пороците, си е вроден — негово второ аз. Днес е измъчван от терзания художник или пък забогатял от технологии кибер-пънкар. Но утре… Дали отново ще се превърне в преситено татково синче, на каквато мисъл навежда неговата слабост към шапките, към обеците и към марксистките революции?