Читать «Демодиран текст» онлайн - страница 2

При това нищо не му струва да заспи. Само че Брийан е глътнал някакво хапче, което гони съня. Тръгна си, без дори да удари един език на хубавичката сервитьорка. Под него мокрият тротоар блести като някаква бездна, от която никнат безброй падащи звезди. Колебае се, преди да не се хвърли под грамадния жълт камион. Не го прави, само защото предпочита да бъде смазан вътрешно. От небето се леят мъгливи струи (китайската светлина е хлъзгава и неясна, а прозорците на обществените перални бълват жълтеникав дим). Приисква му се да повърви пеша, така че не се налага да приглажда косите си назад: горещата вода сама ще направи това. Ако от нея гримът се разтече, толкова по-добре, защото за да бъдеш истински фантом, не е достатъчно да имаш бледо лице.

Една-единствена мисъл притеснява Брийан, докато небето просветлява между ръждивите пожарни стълби: дали да слезе преди закуска. Открай време животът му е бил поредица от колебания. Така мина и вечерта: дали да се засмее насила, дали да си представи, че в ресторант „Валтазар“ цари международна светска суета, дали да се овъргаля в опасната тиня на клуб „Хелфайър“, дали да си смръкне в кенефите на „Спай“ или да изчука отзад мнимата херцогиня върху задната седалка на своя силвър шедоу, подлагайки се по този начин на риска да получи някое отвратително схващане? В действителност Брийан е в плен на съвсем обикновена жажда за приключения, която се сблъсква с една прекалено рационална епоха. Би ли могъл да мисли като Бодлер, използвайки думите на Буковски? Свит върху пода на някакъв таван в, Ийст Вилидж, той съзерцава браздите на древна грамофонна плоча, сипейки всякакви мръсотии по адрес на компакт-дисковете.

Когато се събужда, вече е нощ. Решението е взето: ще поддържа махмурлука си в „Хаос“, за да убеди околните, че все още е жив. На ъгъла го очакват. Дали се казва черно червило за устни или чернило за устни? При отсъствието на слънце Брийан не вижда нищо през слънчевите си очила. Прекрасно: важно е тебе да те поздравяват.

Човек трябва да живее с 800 км в час и веднага след това да умре с мозък, размазан като сперма по предния капак. Да живее с 800 км в час, за да няма време да чуе края на хита от това лято. Да бъде един вечно ненаситен метеорит, от който никой няма да има време да се възползва. И преди всичко да привлече върху себе си всички най-идиотски опасности, особено когато е облачно. Декадансът не е само търсене на изкупление, а преди всичко начин на живот. Такситата напразно надуват клаксоните, а ако неоновите светлини на хотела мигат, то е само защото са повредени.

В „Хаос“ е по-задушно, отколкото навън, независимо на кой етаж си. Танцът е нещо повече от език на тялото: ритмите се усилват, черепите започват да пукат, силата на звука е по-важна от мелодията. Няма време за отдих, защото опиянението е неразривно свързано с движенията. Брийан вече не си спомня дали предпочита едрите или малките гърди.