Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 7

— А сега ще го направим. Тежките времена изискват отчаяни мерки. А това ни довежда до друг въпрос. Казвате, че това ще бъде пътешествие във времето без завръщане?

— Да. Темпоралната спирала ще ви захвърли в миналото, а там, за да ви върне обратно, вече няма да я има.

— Но ако все пак може да се построи там, ще мога ли да се върна?

— Теоретично… Но това никога не е експериментирано. По-голямата част от оборудването и материалите не могат да бъдат намерени у примитивните туземци.

— А ако намеря материалите, темпоралната спирала може ли да бъде построена? Кой според вас може да я конструира.

— Само аз, аз я планирах и строих.

— Великолепно, тогава ми е необходимо и вашето устройство за паметта… кажете на момчетата да напишат на кутийките имената, за да не включа другия специалист.

Към професора се затичаха техници.

— Фиксаторът на времето губи мощност! — закрещя един от тях с глас, изпълнен с ужас. — Когато се изключи, ще умрем, ще изчезнем без следа! Само това не… — извика той и падна, защото някой от обкръжаващите насочи в лицето струя парализиращ газ.

— По-бързо! — викна Койцу. — Водете ди Грийс към темпоралната спирала! Подгответе го!

Техниците ме хванаха и помъкнаха към съседната стая, давайки си един на друг съответните инструкции. Едва не ме изпуснаха, когато двама от тях изчезнаха едновременно. В повечето гласове се чуваха истерични нотки. И нищо чудно — настъпваше краят на света. По-отдалечените стени вече ставаха смътни и мъгляви. От паника ме спасяваха само тренировките и опита. В края на краищата трябваше да ги отблъсна от аварийния космически скафандър, в който се опитваха да ме напъхат, и сам да се облека. От цялата компания спокоен оставаше само професор Койцу.

— Сложете шлема. Но дръжте забралото вдигнато до последната минута. Отлично. Ето спомените, мисля, че джобът на коляното е най-доброто място за тях. Гравитаторът е зад гърба ви. Предполагам, че можете да го използвате. Оръжието на гърдите. Ето ви темпоралния детектор…

И така нататък и тям подобни, докато едва се задържах под тежестта си. Не се оплаквах. Ако не взема всичко сега, после няма да има. Слагай още!

— Транслингватора! — завиках аз. — Иначе как ще общувам с туземците?

— Нямаме — каза Койцу, пъхайки под мишницата ми връзка контейнери, — но имаме мнемограф…

— Получавам главоболие от него.

— …така че можете да научите местния език. Ето в този джоб.

— Какво да правя, нали все още не сте ми обяснили? Къде ще се окажа там?

— На голяма височина, по-точно в стратосферата. Там има по-малко шансове да се сблъскате с нещо материално. Именно там ще ви оставим. След това всичко ще зависи от вас.

— Съседната лаборатория се детемпорализира! — закрещя някой и почти в същия миг се разтвори.

— Към темпоралната спирала! — дрезгаво извика Койцу и те ме повлякоха през вратата. Влачеха ме все по-бавно и по-бавно, тъй като учените и техниците постепенно изчезваха като спукани балони. Накрая останаха само четирима, и аз, тежко натоварен, позорно клатейки се, се повлякох напред сам.

— Ето темпоралната спирала — задъхвайки се, каза Койцу. — Това е стълб, колона от чиста енергия, която е завита в спирала и се поддържа в напрежение.