Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 5

— Пак си пил, при това толкова рано.

— Само капка, и не ти звъня за това. Как си? Изглеждаш отлично, съвсем не прозрачно.

— Капка? Прилича повече на цяла бутилка — гласът й стана леден и тя отново заприлича на предишната, неподправена Ейнджълин — най-ловката и безжалостна мошеничка в цялата галактика, каквато беше, докато лекарите на корпуса не изправиха в мозъка й някакви извивки. — Затворѝ телефона, вземи хапче и звънни отново, щом изтрезнееш. — Тя посегна към копчето за изключване.

— Не-е! Аз съм абсолютно трезв и съжалявам за това. Тревога 3-А, първа степен. Веднага идвай тук и докарай близнаците.

— Разбира се — тя веднага скочи на крака, готова да бяга. — А ти къде си?

— Координатите на тази лаборатория, бързо! — извиках аз, обръщайки се към професор Койцу.

— Ниво 120, стая 30.

— Чу ли? — казах аз, обръщайки се към екрана.

Той беше празен!

— Анжела…

Изключих и отново набрах кода й. Екранът се освети и се появи съобщение: „номерът не отговаря“. Тогава се затичах към вратата, някой ме улови за рамото, но го блъснах настрани, хванах вратата и я отворих.

Навън нямаше нищо. Само безформено, безцветно нещо, което, когато погледнах през него, правеше странни неща с мозъка ми. След това ме дръпнаха от вратата и я затвориха. Професор Койцу застана с гръб към вратата и задиша тежко. Лицето му беше изкривено от същите неясни усещания, които изпитвах и аз.

— Изчезнаха — каза той дрезгаво. — Коридорът, цялата станция, цялото здание. Остана само лабораторията, блокирана от фиксатора ни. Специалният Корпус не съществува повече, в цялата Галактика никой вече не си спомня за нас.

— Анжела, къде е тя, къде са всички?

— Дори не са се родили и никога не са съществували.

— Но аз я помня, помня всички.

— На това се държи всичко. Докато е жив поне един човек, който ни помни, помни Корпуса, имаме микроскопичен шанс в края на краищата да оцелеем. Някой трябва да спре темпоралната атака. Ако не заради Корпуса, то поне заради цивилизацията. Сега преписват историята. Но това не е завинаги, ако успеем да им противодействаме.

Пътешествие в миналото за цял живот, без връщане, хиляди години преди раждането на съвременниците ти, приятелите ти.

— Пригответе всичко. Тръгвам.

Глава 2

— Първо трябва да изясним къде ще отидете. И в кое време.

Професор Койцу, поклащайки се, кръстосваше лабораторията. Аз го следвах, като се чувствах почти толкова ужасно. Той замърмори нещо, накланяйки се над сгънатия на хармоника лист от компютърния листинг, който с шум излизаше от машината и се стелеше на пода.

— Всичко трябва да бъде точно, много точно — мърмореше той. — В последно време непрекъснато сондирахме миналото, проследявахме източника на тези смущения. И в края на краищата намерихме търсената планета. Сега следва да установим нужното време. Ако пристигнете прекалено късно, те ще са завършили работата си, а ако е прекалено рано, то ще умрете от старост, преди тези дяволи да се родят.

— Очарователна перспектива. А що за планета е това?

— Странно название, дори не е едно. Нарича се Пръст, или Земя, или нещо от този род. Предполага се, че е легендарната прародина на цялото човечество.