Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 4

Бързо премигах.

— Не можем ли да пийнем нещо? Трябва да промия мозъка си.

— Отлична идея. Дори и аз ще пийна.

Автоматът даде по негов избор някаква отвратителна зелена течност. Поръчах си голяма порция „Пот от Сириуска Пантера“ и я изпих на един дъх. Това чудовищно питие предизвиква такова потресаващо опиянение, че продажбата му е забранена на повечето от цивилизованите планети. Това чудо ми подейства добре. Свърших с чашата и от сложно преплетените възли на подсъзнанието ми възникна един спомен.

— Поправете ме, ако нещо не е така: струва ми се, че веднъж слушах ваша лекция за невъзможността на пътешествията във времето.

— Разбира се, темпоралните изследвания са моя специалност. Можете да смятате това за димна завеса. Овладяхме пътешествията във времето преди много години, но се страхувахме да ги използваме. Промяна на темпоралните линии и други нежелани ефекти. Именно това, което става сега.

Осъществихме обширна програма по търсене и изследване във времето. Ето защо, когато всичко започна, можахме да разберем какво именно става. Нападението беше толкова неочаквано, че нямахме време да предупредим когото и да било, макар че предупрежденията, честно казано, не помагат. Изпълнявахме дълга си. Нали само ние можехме да предприемем нещо. Първо оборудвахме около тази лаборатория фиксатор на времето, след това направихме портативни модели като този, който носите сега.

— А как работи? — попитах аз с голямо уважение, докосвайки металния диск на тила си.

— В него се пази копие от паметта ви, която се записва в мозъка ви всеки три милисекунди. По такъв начин апаратът ви напомня кой сте и поправя всички изменения на личността, които могат да се появят от изкривяването на темпоралните линии в миналото. Чисто защитен механизъм, но е всичко, което засега можем да направим.

С крайчеца на окото си забелязах как още един човек изчезна. Гласът на професора стана по-суров.

— Трябва да атакуваме, ако искаме да запазим Корпуса.

— Да атакуваме? Сега?

— Трябва да изпратим някой в миналото, за да намери силите, започнали темпоралната война, и да ги унищожи, докато не са се разправили с нас. Имаме необходимото оборудване.

— Смятайте ме за доброволец. Работата е точно за мен.

— Невъзможно е да се върнеш оттам. Това задание е без завръщане.

— Тогава се отказвам от последните си думи. И тук ми харесва.

Внезапно се свих целият от спомен, възстановен без съмнение само преди три милисекунди и пристъп на страх започна да раздвижва в кръвта ми всякакви интересни химикали.

— Анжела, Анжела, трябва да поговоря с нея!

— Тя не е единствена!

— За мен е единствена, професоре. Дръпнете се настрани или ще мина през вас.

Той отстъпи, намръщи се, мърморейки нещо и почуквайки зъбите си с края на ноктите си, а аз бързо набрах номера на видеофона. Екранът звънна два пъти и следващите няколко секунди, докато отговори, бяха за мен дълги години.

— Тук си! — въздъхнах аз.

— А къде да бъда?

По съвършеното й лице премина сянка и тя пое въздух, сякаш искаше да улови миризмата на алкохол през екрана.