Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 2

— Престани! — закрещях аз, но той изобщо не ме чу. — Що за шеги са това? Обемни проекции, за да ме направиш на глупак? Въобще не се опитвай! Хлъзгавия Джим не е от тези, които могат да бъдат излъгани, ха-ха!

Минах бързо през стаята, протегнах ръка и посегнах с показалец към челото му. Преодолявайки слабото съпротивление, пръстът ми влезе вътре, а той като че ли изобщо не забеляза. Едва когато махнах ръката си, се чу слабо изпукване и Инскин изчезна напълно. Остана само папката с документи — лишена от опора, тя падна на стола.

— Брррр! — изръмжах аз нещо нечленоразделно. След това се наведох и започнах да търся под масата скрития проектор, но в този момент се раздаде противен трясък и вратата на кабинета излетя от пантите си.

Е, от такива неща вече разбирах. Все още на четири крака, обърнах се бързо и успях да посрещна първия влязъл. Реброто на дланта ми се вряза в гърлото му, право под противогаза. Човекът изскимтя и падна като подкосен. Но след него нахълта още много народ в същите маски и бели престилки, с малки черни раници на гърба. Част от тях бяха без оръжие, а останалите размахваха импровизирани тояги. Всичко изглеждаше доста необичайно. Превъзхождащите сили на противника ме притиснаха до стената, но все пак успях да изритам един, а от друг се отървах с удар в слънчевия сплит. После се опрях с гръб в стената, а те се нахвърлиха върху мен вкупом. Ударих един по тила, той падна… и се разтопи, преди да стигне пода.

Вече ставаше интересно… Броят на хората в стаята започна бързо да намалява, когато някои от тези, които събарях, изчезваха. Беше страхотно и това можеше да изравни шансовете ни, ако сякаш направо от въздуха не изникваха все нови и нови хора. Опитах се да се промъкна към вратата, но този номер не мина. После получих удар с тояга по главата, който изби остатъците от съобразителността ми.

След това всичко започна да прилича на бой под вода. Повалих още няколко, но вече го правех без желание. Хванаха ме за ръцете и ме повлякоха вън от стаята. Подърпах се малко и яко ги ругах на половин дузина езици, но естествено без полза. Те ме измъкнаха от стаята към чакащия асансьор. Някой вдигна газовия си балон и колкото и да се опитвах да извърна глава, струя газ попадна право в лицето ми.

Не почувствах никакъв ефект, но пък се разбеснях още повече и започнах да ритам, да скърцам със зъби и да ругая с цяло гърло. Хората с маските нещо мърмореха — може би и те ругаеха, и това ме вбеси още повече. Когато стигнахме до местоназначението си, бях готов да убивам, което обикновено смятам за невъзможно, и щях да убивам, ако не бях здраво вързан за някакъв хитроумен електрически стол с електроди, прикрепени към китките и глезените ми.

— Поне после разкажете, кучета, че Джим ди Грийс е умрял като мъж! — извиках аз. Върху главата ми се спусна метален шлем и преди да покрие, лицето ми, успях да изкрещя: — По дяволите Специалния ви Корпус! По дяволите вашата…

Спусна се тъмнина и помислих, че съм доживял до разрушаване на съзнанието, а може би и електрически стол.