Читать «Лея» онлайн - страница 155

— Мечките не живеят в пещерите — каза Ким и се огледа подозрително.

Мак я погледна.

— Не съм мислил, че ще ме улучи, докато се изкачвах. Може би остарявам.

— Мисля, че трябва да… — започна Лея.

— Не я слушай — прекъсна я Ким.

— А ти какво предлагаш да направим?

— Ще седим тук и ще чакаме. Уес и някои други мъже ще дойдат скоро и аз се надявам да бъдат достатъчно умни, за да дойдат добре подготвени. Аз избягах като… Какво по дяволите правиш!

Ким се беше навела напред и го целуна по устата.

— Просто обичам мъжете — каза тя. — Те са толкова разумни.

— Бих помолил за обяснение — каза Мак. — Наистина бих искал да знам как две проклети глупави жени тръгват срещу убиец като Танцьора. Но да ви кажа, отдавна открих, че женските обяснения обикновено ме подлудяват повече от всичко на света. Предпочитам да приказвам с Джон Хамънд, отколкото с вас. Искам и двете да залегнете. Да се свиете колкото се може повече и да не мърдате, каквото и да се случи. Разбрахте ли?

— Аз разбрах — каза Ким тенденциозно.

— Ако имаш някакъв план, може би ще мога да ти помогна — искрено каза Лея.

— Последното нещо, от което имам нужда… — започна Мак.

В този момент Лея изохка от болка и той спря. Ким я беше сграбчила и беше впила нокти в ръката й.

— Лея ще прави точно това, което кажеш, Мак. Нали, Лея?

— Аз просто питах — опита да се защити Лея.

— Сега вървете — разсърди се Мак. Двете жени му се подчиниха.

Мак допълзя по корем близо до входа на пещерата.

— Хайде, Хамънд, колко време ще се занимаваш с две слаби жени и един ранен мъж? Ще си имаш неприятности с нас.

Два изстрела отекнаха в пещерата вместо отговор. Лея и Ким покриха главите си с ръце.

— Това дори не беше точен изстрел — извика Мак.

В продължение на часове Мак викаше, а Джон стреляше в пещерата. На Лея ушите кънтяха. Тя разбра, че гласът на мъжа почва да отслабва. Въпреки забраните на Ким, тя допълзя по корем до него.

— Кракът те боли, нали? Защо не си починеш?

— Искам изцяло да привлека вниманието на Хамънд върху себе си — отвърна той. — Погледни ей там.

В началото тя нищо не виждаше. После на фона на една скала различи фигура.

— Хамънд, ти ли уби Ревис? Чух, че си бил на самото място. Затова ли му каза моето име — викаше Мак.

— Кой е? — прошепна Лея.

— По ръст и фигура прилича на Уесли.

— Много ли си разгневен от това, че две жени те разкриха — извика Лея.

Мак стисна с две ръце гърлото й.

— Никога отново не прави неща, които съм ти забранил. Връщай се обратно в ъгъла.

Лея послушно изпълзя обратно и легна до Ким.

— Видях Уесли — прошепна тя. — Той се спуска по въже. Скоро всичко ще свърши.

— В един или в друг смисъл — каза Ким и зарови лице в ръцете си. — Надявам се нищо лошо да не му се случи.

В следващите няколко минути Лея лежеше като парализирана от страх.

— Моля те, господи, не позволявай нищо лошо да се случи на Уесли. Отсега нататък ще бъда послушна. Никога няма да причинявам неприятности и винаги ще моля за помощ, когато се наложи да поправям комини и да преследвам убийци.

— Ако се измъкнем живи оттук, ще те карам всяка сутрин да повтаряш тази молитва — каза Ким. — Абсолютно съм сигурна, че Уесли ще ни помогне.